Участие на „Ансамбъл Бистрица“ в МФФ гр. Миява – Словакия от 16 до 23.06.2008 г.
Във фестивала освен нас участваха: Албания, Австрия, Бенин, Естония, Индия, Корея и много групи от Словакия.
Пристигнахме в град Миява на 18.06. Настаниха ни в невероятен комплекс с дървени красиви бунгала. Пред тях имаше широка поляна, а под нея като в зоологическа градина с къщички и оградени дворове, различни видове животни отглеждани в Словакия принадлежащи на научен център. От едната страна имаше голяма сграда с покрита зала с манеж за езда и дресиране на коне. От двете страни имаше места за публика, която да наблюдава ездата на конете.
Там се намираше и банята в която се къпехме и ние. Малкото свободни часове, с които разполагахме, прекарвахме в комплекса насядали пред бунгалата, общувахме весело по между си и поздравявахме минаващите по край нас изкъпани и загърнати с хавлии с „ Честита баня“.
Още не бяхме се възстановили от дългия път и утихнахме по леглата.
По сред нощ телефона на Гала започна да звъни. От вкъщи й съобщиха, че й се е родил внук. Тя объркано се извиняваше за събуждането, а ние радостно й честитяхме.
На 19. 06. от 10 часа беше първото ни участие в Културната зала в центъра на града. Зрителите бяха деца от училищата. Международните групи се представиха с по 20 минутни програми. Децата внимателно следяха програмите и обясненията към тях, ето защо възрастните имаха култура на слушане и гледане.
Докато разглеждахме града, група младежи извадили на голяма фотография изпратената им по телефона снимка на бебето и я сложили на плота до шофьора. Всички очакваме мълчаливо реакцията на Галя. Тя се качва в автобуса и виква: „Я-а Сашко!!!“ – за първи път го виждаше. Такива моменти не се забравят. По време на многото пътувания, имаше и други родени внуци и правнуци, имаше болни и починали близки. Без нас минаваха много именни и рождени дни, но всичко преодолявахме заедно, укрепвайки се взаимно и радвайки се сърдечно на хубавите случки.
Деня завърши с концерт на открита естрада на площада в центъра на града имахме 20 минутно представяне.
На 20. 07. петък през деня всички групи бяхме на Главната сцена намираща се в огромен летен театър за репетиция на церемонията по откриване на фестивала. Комплекса е построен в голям парк с няколко естради, множество павилиони предлагащи храна и напитки около тях маси и пейки за сядане. По дълга асфалтирана пътека, водеща до летния театър са разположени павилиони с традиционно изработени предмети, сувенири и бижута.
Голяма украсена сцена с отделение за оркестрите, отстрани двор с пейки и помещения за изпълнителите. Зрителите наблюдаваха от огромен амфитеатър.
В 20:00 часа започна пищната церемония по откриването на фестивала, след което всички групи се представиха с 10 минутни програми. Организацията беше перфектна. Комендантите на сцената викаха групите и ги зареждаха зад кулисите тихо и спокойно готови за излизане.
Прибрахме се, повеселихме се, музикантите свиреха ние пеехме, времето беше хубаво, на никой не пречехме, животните не се оплакваха. Към полунощ двама от мъжете ни решили да правят серенада на момичетата, качили се на една череша зад едно бунгало и започнаха да пеят. Всичко беше добре но в това бунгало спяха не момичетата, а възрастните баби. Трябваше да ги накараме да слязат от дървото, но те решиха да организират коледарска група и започнаха да влизат и пеят в бунгалата. Приема им беше различен от черпене до поливане с вода.
На 21.07. събота в 09:30 часа започна дефилето по улиците на града. Миава не беше много близо и се налагаше да пътуваме с автобуса два-три пъти дневно.
След обяд се разходихме в околностите на комплекса, някой почиваха, други се подготвяха за вечерното шоу на ансамбъла.
В 20:50 часа в Летния театър отново участвахме в концерта на международните групи. В останалата част от деня на сцените пееха и танцуваха местни групи.
Прибрахме се късно. В двора имахме и голяма дървена беседка в която се събирахме вечер и се веселяхме. От много години на всяко пътуване зад граница новите членове се приобщаваха към ансамбъла. Това е много весел ритуал. Група мъже се маскират сядат на столове с маса отпред, викат един по един новите, които също са маскирани и ги карат да представят песен, стихотворение или да танцуват. Всеки е подготвен от вкъщи да вземе подарък за журито /главно питиета/. Доволни от подаръците на масата следват песни, съчинени и изпълнени от водещите ритуала на бойното кръщение, за безпрекословното изпълнение на задачите поети от ансамбъла. Обикновено новите са младежи, но тази година имаше четири баби. Това засили и смеха и веселието.
22.07. неделя от 12:00 до 12:30 часа на танцова сцена на открито показвахме на желаещите да танцуват наши хора.
В 15:40 ч. в летния театър започна гала концерта и церемонията по закриване на фестивала. Присъстваше министъра на културата официални лица, организатори, на сцената се качиха и ръководителите на групи и по двама танцьори, с табела и знамето на страната. Имаше поздравления, разменихме си подаръци. Следваха фойерверки. Раздяла с групите, която винаги и трогателна.
На другата сутрин потеглихме за България.
Хората, които пазят спомени от това пътуване бяха:
Дина Колева, Крема Гьорева, Цветанка Ценкова, Венера Кривинска,
Анета Галева, Евдокия Батлачка, Галина Танева, Роза Николова, Гергинка Николчова, Йонка Петкова, Ангелина Николчова, Анелия Игликина, Боряна Маджарова, Венелина Гюрова, Маргарита Маджарова, Елена Пашалийска, Анелия Овнарска, Ивелина Стефанова, Стефан Маджаров, Стоян Аронов, Радослав Гьорев, Ивайло Анчев, Росен Нешов, Цветан Николов, Васил Иванов, Йордан Оронов, Асен Николчов, Драгомир Станиславов.
Автор: Дина Колева
Снимки: архив Ансамбъл „Бистрица“