Международен фолклорен фестивал Сен-Жирон Франция 1998 год.

По покана на НАЦИОНАЛНАТА АСОЦИАЦИЯ за разпространение на Традиционната Култура бяхме поканени на Международния фестивал в град Сен-Жирон Франция. Условията бяха добри, освен храна и спане фестивала покриваше и пътуването на територията на Франция, в размер на 8000 FF както и по 20FF дневни на всеки участник. Поканата беше за 42 човека включително и двамата шофьори. Това ни освобождаваше от орязване на хора от ансамбъла, което е много неприятно. По покана на „Парк Витоша“ за техния празник, ансамбълът им изнесе концерт, който ни заплатиха, а парите използвахме за път.


На 8 юли набавили всички паспорти, визи, застраховки и всевъзможни документи потеглихме с автобус, който беше наш дом, спалня, място за хранене и всякакви изяви, през многобройните граници.
На 10 юли пристигнахме отново в красивата област Окситания. Сен-Жирон е живописно градче на 75 км. от град Тулуза.
Настаниха ни в едно училище, в големи класни стаи, по две за мъже и две за жени. Хранехме се в стола на училището. Банята беше във физкултурния салон, но пък беше весело.

Във фестивала участваха интересни групи от Аржентина, България, Чили, Хърватия ,Люксембург, Испания, Шотландия, Франция, Гърция, Шриланка.
На 12 юли в Париж се играеше финалът от световното първенство по футбол между Франция и Бразилия. Всички участници се бяхме събрали в стола и наблюдавахме мача. Французите победиха и спечелиха световната купа. Следваше грандиозен купон, на който французите донесоха питиета и черпеха, скачаха и се веселяха до късно през нощта. …

На 13 юли от 10 часа започна традиционното за фестивалите дефиле по улиците на града. Цецо – гайдарът беше със счупен крак гипсиран до коляното. Казах му да не свири вървейки, а само когато спираме. Както обикновено отпред свиреха музикантите, след тях танцуваха танцьорите, а накрая пееха бабите. По едно време виждам Цецо: куцука по тротоара, окичен с дамски чанти и връхни дрехи, като коледна елха. Бяхме го много „облекчили“.
В 20.00 часа беше откриването на фестивала в „Парка за експозиции“, където имаше огромен летен театър с красива голяма сцена. След тържественото откриване следваше представяне на всички групи с по 10 минутни програми.

Картинката не може да има празен alt атрибут; името на файла е IMG_0006-1024x691.jpg

На 14 юли – свободно време, младежите на плаж, ние на разходка. Привечер в двора на училището нашите момчета играха мач с отбор от другите участници, а ние жените бяхме шумни зрители.
На 15 и 16 юли, разделени по три групи, гостувахме в съседни градчета и изнасяхме концерти. Навсякъде ни посрещаха радушно, черпеха ни с приготвена от домакините храна, а след това заедно се веселяхме.
На 17 юли от 21 часа, имаше концерт в катедралата Saint -Lizier на Бистришките баби, Шотландски гайди и инструменталната група от Люксембург.

Картинката не може да има празен alt атрибут; името на файла е IMG_0003-1024x680.jpg

18 юли от 10 часа дефиле с кратки изпълнения на построени естради в града.
20 часа концерт в „Парка за експозиции“ – с по 30 минутна програма.
На 19 юли 10.30 ч. религиозна служба, на която присъстваха всички групи с националните си костюми в катедралата Saint Girrons. Католическите групи носеха подаръци за църквата и пееха песни.
19 юли в 15 часа започна официалната церемония по закриването на фестивала. Участваха всички групи, бяха раздадени грамоти и почетни знаци. Разменихме подаръци. Следваше музика и танци до късно вечерта. Вече опознали се, групите се забавляваха и се разделяха едни с други с пожелания за нови срещи.

На 20 юли потеглихме от Сен Жирон за Париж. Много от младежите на ансамбъла не бяха виждали този град и имаха голямо желание да го посетят. Имахме остатък от пътните, събрахме всички дневни, които ни се полагаха, допълнихме ги със собствени средства и успяхме да платим автобуса, за да можем да отидем до Париж.
Пътят ни минаваше покрай старинния град – крепост Каркасон. Движехме се по каменните улички, оградени със старинни къщи. Обикаляхме по широките крепостни стени, от които се виждаше цялата равнина на областта. Задавахме си въпроса: „Как всичко е построено, а най вече съхранено векове наред? Защо у нас всичко е руини?“
Снимахме се пред стените на града, след това продължихме за Париж. Пътят беше дълъг, а жегата ужасна. За съжаление климатикът не работеше и хората буквално се варяха като в котел в напеклия се автобус. Спирахме от време на време, където видехме водна мъгла.
Минавахме през ситната мъгла, овлажнявахме се, но докато се качим в автобуса изсъхвахме. Накрая спряхме на един паркинг с високи дървета, в които имаше голяма система за охлаждане „Водна мъгла“. Мокрехме се и се криехме под дърветата, докато слънцето намали силата си и отново на път.
Прекарахме нощта пътувайки и заспахме омаломощени от жегата.
Рано сутринта пристигнахме в един от най- красивите градове в света. Автобусът ни остави на крайбрежната улица близо до Айфеловата кула и замина на паркинг. Разделихме се на групи. Така младежите можеха да вървят бързо и да разгледат повече неща. Аз останах с пенсионерската група в парка до кулата, на която се изписваха оставащите дни до милениума. Разхождахме се по брега на Сена, качихме се на терасите срещу кулата, хранихме се на тревата в парка, разказвахме си отново стари неща, обсъждахме новите. Времето течеше бавно, младежите трябваше да се приберат в 21часа, но някои от групите дойдоха в 22 часа. Не им се сърдехме – за първи път разглеждаха красивия Париж, а за да го разгледат им трябваха седмици. Извикахме автобуса и отново на път, дни и нощи, с песни и закачки през красиви поля и величествени планини. Отново Ривиерата, със синевата на морето и полюшващите се яхти, луксозните вили и хотели. Граница след граница се отдалечавахме от този свят и навлизахме в нашия, не много подреден, но наш. Връщахме се с пълни сърца с красота и преживявания, които ще помним и в старините си. Едва ли бихме преживяли всичко това, ако не бяхме толкова близки и свързани помежду си от любовта към музиката, песента и танца, течащи в кръвта ни от поколение на поколение.

Нека си спомним и за хората, носещи спомените си от това пътуване:

Баби: Дина Колева, Севда Гергова, Крема Гьорева, Дана Овнарска, Надежда Пашалийска, Гергинка Вайова, Мара Ценкова, Евдокия Батлачка, Екатерина Алексиева и Ирена Вайова;
Музиканти: Росен Нешов, Цветан Николов, Никола Пашалийски, Ивайло Цуцумански и Росен Ковачев;
Момичета: Здравка Джорева, Йонка Петкова, Велислава Димитрова, Христина Джукова, Мария Янкова, Анелия Овнарска, Камелия Ковачка, Боряна Маджарова, Ангелина Николчова, Елена Пашалийска и Людмила Спасова;
Мъже: Стефан Маджаров, Стоян Оронов, Румен Борисов, Илия Дръндов, Венцислав Дръндов, Георги Фъртунков, Александър Спасов, Радослав Гьорев, Ивайло Анчев, Георги Миленков, Петър Батлачки и Пенко Пенев.

Автор: Дина Колева

Снимки: личен архив

Вашият коментар