Концертно турне на „Бистришките баби“ в САЩ от 09 октомври до 01 ноември 1990 година
По покана на Американо-българския център и със активното съдействие на Марта Форсайт, групата на Бистришките баби беше поканена в САЩ. Трябваше да пътуваме май месец, но за нас се оказа невъзможно да намерим пари за пътя. Културният център ни осигуряваше храна, спане и здравни застраховки. Така няколко месеца по-късно, след срещата ни с председателят на Американско-българския център Антон Русев, който посети България, обсъдихме проблема с пътните. След месец Марта Форсайт ни донесе пари, за да закупим самолетни билети за групата от България, тук те бяха много по-евтини.
В изпратената покана бяха вписани и Лина Гергова и Катина Гергова. Лина беше жената, на която Марта посвети книгата си. Тя й беше дала много от песните и разказите за живота си. Марта много искаше да я покани, но здравословното й състояние не беше много добро и близките и решиха да не пътува. За Катина така и не се разбра защо я извади от групата, имаше няколко версии. В крайна сметка вписа в поканата Ирена Вайова.
Така на 08 октомври потеглихме в състав: Дина Анчева /Колева/, Дана Овнарска, Севда Гергова, Гергинка Пашалийска, Крема Гьорева, Надежда Пашалийска, Евдокия Илиева, Цветанка Ценкова /баба Мара/, Деянка Шопова, Ирена Вайова и преводач Боряна Александрова. Пътувахме със самолет до Загреб, престой 5 часа на летището и от там самолет до Ню Йорк. Самолетът беше огромен, а пътят безкраен- девет часа. В България започна денят, в Щатите продължаваше да грее слънце.
На аерогарата ни посрещна Марта. Бяха наели малък микробус, с който пътувахме до края на турнето. Караше ни Джеф – много добър млад мъж, който след година се ожени за Боряна Александрова и си я заведе в Щатите. Двамата решиха, че „бабите“ са ги сватосали и като дойде Джеф да си вземе булката ни поканиха в къщата на родителите на Боряна /у Денкови /на мини сватба и ни даруваха, а ние им пяхме.
Не много далече от аерогарата ни посрещнаха в едно семейство с две огромни кучета и не по-малко големи стопани. Бяха приготвили вечеря, ние им попяхме, беше приятно, само дето бяхме много уморени. Разпределиха ни в 3 квартири, докато свалихме багажа и се запознахме с хазяите, половината нощ изтече.
10 октомври
Сутринта потеглихме за Вашингтон. Пътят беше около пет часа по 6-7 лентова магистрала. Пристигнахме в красивата къща на Чарли. Там си оставихме багажа и потеглихме към центъра на града. Разгледахме огромната катедрала, прекопирана и построена по европейски модел. Въпреки, че изглеждаше старинна, e построена средата на XIX век. Вътре над един от витражите беше монтиран малък камък донесен от луната. Екскурзоводката ни помоли да попеем, качиха ни на едни стълби и изпяхме няколко песни, в огромната катедрала, с великолепна акустика. Около катедралата имаше красива градина, в която направихме кратък отдих. Вечеряхме в Чарли. Жените останаха да спят там, а нас с Ирена ни закара в къщата си един човек от сръбски произход. Къщата му беше дървена, строена по стар начин с кръгли трупи, с прът между тях. Беше красива, но имаше странна миризма. От коридора в нашата спалня се влизаше през ниска врата, движеща се в двете посоки, като в стар бар. Стопанинът имаше две огромни кучета, които от време на време влизаха в стаята и ни гледаха отблизо в леглото, а ние усещахме дъха им. Ирена много се страхуваше от тях. Отвън имаше и голям орех, клоните на който чукаха по прозорците, люшкани от вятъра. На всичкото отгоре ние още не можехме да спим поради часовата разлика.
11 октомври
Добре, че се съмна. Хазяинът ни повика за закуска. Имаше нова изненада, беше дошла приятелката му с една кошница пълна с малки кученца, а майка им се разхождаше около тях. Закусихме и се отправихме към общата къща.
Днес имахме час за посещение на Белия дом. Наредихме се на опашката пред него и след кратка проверка бяхме поканени вътре. Имахме екскурзовод, който ни разведе из първия етаж. Влязохме и в залата с камината, където президента Джордж Буш приема делегациите. Вторият етаж е затворен за посетители, там са спалните и всекидневните на президентското семейството. След като излязохме се снимахме пред вратата на Белия Дом. От там се разходихме по улиците до Капитолия, обиколихме парка с цветята.
Днес беше рожден ден на Севда и Марта, която предложи да купи продукти и жените да направят българска вечеря. В къщата имаше голяма кухня, всички се включихме. Крема беше главен готвач с помощници Нада и Мара. Останалите бяхме общи работници. Беше весело, ядохме, пяхме и танцувахме. Хазяите харесаха много мусаката, която бяхме сготвили. Нашият сърбин ни закара с Ирена пак у тях. Беше много доволен.
Този път Ирена го помоли да прибере кучетата накъде и нямахме проблем с тях, та поспахме малко.
12 октомври
Днес беше първият ни концерт, затова разходката ни беше до обяд. Прибрахме се, обядвахме, облякохме се в къщата, пихме чай и кафе и Джеф ни натовари в буса. Залата не беше много голяма, но сцената беше твърде малка, без кулиси, Трябваше всичко да подредим от двете й страни и да запомним кое къде се намира. Концертът започна в 8.30 часа. В началото на всеки концерт Марта говореше, след това Боряна ни представяше, от къде идваме и начина ни на пеене. На няколко пъти обясняваше какво предстои да покажем като обичай или ритуал. Ние започвахме, винаги притеснени, но след началото, благодарение на добрия прием продължавахме спокойни. Така беше и тази вечер. След аплодисментите пяхме бис, след това играхме хора, обикаляйки залата, на които се хващаха много от зрителите. За наше учудване много от тях бяха учили български танци по клубове и танцуваха добре. Така пяхме и танцувахме до късно.
13 октомври
Тази сутрин трябваше да пеем цивилни в голяма библиотека във Вашингтон. За съжаление, Дана беше с надут крак още от пътуването, но сега положението се беше влошило. Наложи се да отиде на лекар, а ние да пеем без нея. Това изискваше разместване и репетиция. Концертът мина добре, хората ни разпитваха дълго след това. На Дана бяха сложили ластичен чорап и бяха предписали лекарства. Казали й да не претоварва крака, което тя не спазваше. Казваше: „И мен ми се играе.“ и се хващаше на хорото, дори когато не беше концерт. На излизане от библиотеката всички се задъхаха. Топлината и влагата бяха страшни и не можеше да се диша.
14 октомври
Днес по програма имахме посещение в българското посолство. Бяхме приети сърдечно по български. В една зала беше подреден обяд. Разпитваха ни какво сме видели, дали имаме ли нужда от нещо, а ние им попяхме. Снимахме се, дадоха ни телефони, ако имаме нужда да им се обадим и се разделихме. Няколко часа се разхождахме из града, прибрахме се уморени, но доволни.
Вечерта трябваше да се срещнем с хора от един клуб за изучаване на български народни танци. Те знаеха няколко български хора, защото много от тях бяха идвали на събора в Копривщица. Имаха си малък оркестър от български народни инструменти. Разучиха с нас няколко песни и хора. Попяхме им и по-сложни. После потанцувахме с тях. Всеки носеше по нещо за ядене приготвено от вкъщи. Залата бързо се превърна в трапезария. Хранехме се на една маса, а Боряна /преводачката/ тъкмо хапваше нещо и някой идваше и й задаваше въпроси – тя ставаше и обясняваше. Тъкмо сядаше и вземаше приборите, някой друг заставаше до нея и питаше нещо, така си и остана гладна. Това се повтаряше и на други места.
15 октомври
Натоварихме багажа и потеглихме за Филаделфия. Пътят беше около 3 часа. Настаниха ни по квартири. След обяд, разгледахме града, модерен и висок град. От 20.00 часа имахме концерт, а след него уркшоп танци – преподавам движенията на хорото, след което пеем и танцуваме в центъра на кръга, а около нас танцуват курсистите.
16 октомври
Сутринта микробусът ни събра от квартирите и заминахме за Принстън, Ню-Джърси. Настанихме се в новите квартири. Вечерта имахме концерт и след това уркшоп – пеене по отделно за начинаещи и напреднали. Разделихме се на две групи и преподавахме в две зали. Преподаването на пеене беше сложно. Марта си беше избрала песни, нотирала ги, превела ги и отпечатала на листове. Нашите песни, не могат да се нотират, а хората които се занимават с музика се спират и казват: „Но тука пише друго.“. Налагаше се на всеки уркшоп да обясняваме предварително, че нотираното е само, както казваше Марта: „Патерица.“.
17 октомври
Отново багажа в микробуса – пътуваме за Бостън, по-точно Бостанския район и западен Масачузетс. По пътя спирахме и пеехме на различни места. Преспахме всички в една голяма къща, сред нищото, оградена от гора, а около нея имаше широка поляна. Жената там имаше на тавана голям стан и тъчеше разни работи за продаване.
18 октомври
Облечени от къщата в 10:30 часа сутринта имахме кратък концерт в старчески дом в Кембридж, обяд и отново концерт в друг старчески дом в Кембридж в 14:00 часа. Това беше доста стресиращо за нас, имаше хора на инвалидни колички, със системи, хората явно бяха свикнали да имат различни концерти и се радваха искрено. Имаше и една баба, която взе една салфетка, шеташе се и правеше някакви стъпки заедно с нас. Момичетата от персонала й се радваха, снимаха я и я прегръщаха.
Пътувахме за Бостън. Спряхме на едно място да разгледаме моста на цветята. Там през нощта беше валяло много и видяхме как беше съборена стена и огромно количество вода се спускаше като водопад надолу.
Вечерта Марта ни разпредели в Бостън. Взе при себе си баба Деянка, Дана у която преспиваше често в Бистрица, Мара като дъщеря на баба Менка и Севда, като снаха на баба Линка. Ние с Ирена спахме в отсрещната къща, при секретарката на управителя на Бостън. Крема Нада и Гера бяха в Ерика, любителка на Българските песни и танци. Боряна и Доча бяха настанени в ,така наречената „Голямата къща“, където отсядаха много музиканти и певици от България. Правеха и различни концерти. В тази красива къща понякога ни канеха всички на обяд или вечеря. Нашата хазяйка също канеше жените от отсреща да се хранят при нас. Бостън беше градът на Марта и стотиците хора познаващи и обичащи българският фолклор. Там прекарахме и повече време.
19 октомври
Бяхме свободни, разхождахме се и прекарахме деня с Анабел и други приятелки. Бяхме на гости в Ерика. Вечеряхме заедно в китайски ресторант, дадоха ни клечки за хранене. Дана започна да имитира плетене, а баба Нада вика: „Да беха ни дали и прежда да изплетеме по нещо.“.
20 октомври
Уркшоп – пеене от 14:00 часа и уркшоп – танци от 15:45 часа. Беше доста изморително. Групите бяха многобройни и трудно се преподаваше, особено пеене, оставаш без глас.
След вечеря в 19:30 часа имахме 30 минутен концерт в Кембридж и отново хора с публиката.
21 октомври
Разглеждахме Бостън, а от 18:00 часа имахме прием на членове на Центъра за българска култура в Америка.
В 20:00 часа беше концертът в Бостън Колеж. Залата имаше великолепна акустика. Първата песен, която изпяхме беше „Що е арно у нашето село“. Пеехме от балкона. Тя прозвуча с такава сила, че освен публиката и ние самите потреперихме. Следваше представяне, през което време се придвижихме по коридорите до сцената. Концертът мина великолепно. Пееше се леко и приятно, звучеше като на полето.
22 октомври
През деня Марта ни заведе на океана. По пътя към брега разгледахме една къща, построена от хартия. Всички мебели вътре в нея също бяха направени от слепени, навити пурички от вестници и списания, обработени с нещо като лак. Всичко беше в реални размери, влизаш вътре сядаш на столовете обикаляш стаите, беше интересно.
Преди да слезем на брега на океана Марта ни подари по едно шалче. Жените решиха,че са много подходящи за бохчи. Всички ги забрадихме и се снимахме. Когато слязохме на каменистия бряг разбрахме за какво са. Вятъра беше бурен, вълни високи, океана бучеше страховито. На връщане посетихме и една православна църква. Запалихме по свещичка и изпяхме „Отче наш“.
От 19:00 часа имахме уркшоп – пеене с певчески ансамбъл „Либана“.
23 октомври
Бяхме оставени на хазяите да ни заведат някъде по тяхно желание. Така, че днес бяхме разделени. Вечеряхме в „Голямата къща“. Хората бяха уведомени, че в Българя има банани само за Нова година и често ни осигуряваха, количества на масата. В тази къща имаше много ценности и през нощта включваха аларма с лъчи против крадци. Жените бяха предупредени, но една вечер Боряна си оставила чантата, в която й е четката за зъби, на етажа с аларма. Стояли известно време на стълбите и тъжно гледали някой да се покаже, но хората си спели. Накрая се примирили и легнали.
24октомври
Отново на път за Западен Масачузетс. В Монтагрю от 17:30 часа имахме уроци по пеене. След вечеря в 19:00 часа имаше уроци по танци, след танците концерт, след това обща веселба на която пеем и танцуваме всички. Имаше една майка с малко детенце, на която много й се танцуваше, обикаляше хорото с детето на ръце. Крема отиде и и го взе в скута си, а тя щастлива се хвана на хорото.
25 октомври
На път за Амхърст, където имахме вечерен концерт направихме един мини – концерт в Гринфилд от 12 до 12:30 ч. на обяд.
В 19:30 ч. започна пълният концерт в Амхърст.
26 октомври
Връщаме се отново в Ню-Йорк. Сгушени в буса, уморени и заспали пътувахме 5 часа. Марта разпределяйки ни по квартирите, казваше: “Деянка у-Мира, Гера у-Мира …“ ние се смеехме и чакахме да каже кой още ще умира. Нас с Крема, Доча и Ирена, ни закараха в голяма, стара кооперация на 5 етажа, без асансьор, на последния етаж, по едни страшно стръмни стълби. Едвам си качихме багажа. Прозорците гледаха към небостъргачите, бяхме като в Стъклена приказка.
В 18:00 ч. гостувахме на ансамбъл за хора „Босилек“ на Кати. Вечерята беше приготвена от изпълнителите. Те бяха мили, предимно млади хора. Интересуваха се от традициите, песните и танците.
Към 21:00 ч. записахме няколко песни за Етник Фолк Арт Център
27 октомври
Разходихме се в Сентрал парк.
В 14:00 ч. имаше уркшоп – пеене, а в 10:45 ч. уркшоп – танци. След вечеря в19:30 ч. имахме концерт и след това хора със зрителите. Водеща на концерта беше Кати, облечена в оригинална кюстендилска сая.
29 октомври.
Днес ни разходиха с кораб до Статуята на свободата. Качиха ни и на едната от кулите близнаци. Придружаваха ни едно семейство българи. Мъжът работеше в един от офисите в кулите. Беше невероятна гледка. Отгоре виждаш синеещите се островърхи небостъргачи, като нереален свят. Отидохме и до Рок Фелер Център.
От 19:30 ч.до 21:30 ч. имахме концерт.
30 октомври
Събрахме се в малкия апартамент на Мира в Ман Хатан. Тя изработваше разни неща с маниста, плетеше и гривни, бяха я научили жени от Неделино.
След обяд пътувахме 3 часа до Ню-Хевън.
Отново настаняване, разопаковане на багаж и запознанство с нови хора.
31 октомври
Гостувахме на певчески ансамбъл „Йел славик коръс“. Научихме ги на няколко песни. Ние пяхме, те също ни пяха.
01ноември
Върнахме се в Ню-Йорк. Настанихме се в апартамент, състоящ се от една огромна стая – цял етаж, която беше хол, спалня и кухня едновременно. Там обядвахме и отпочинахме.
Това беше края на дългото и изморително турне в САЩ. Най-трудно беше преместването от къща в къща. Пренасянето на огромния багаж с костюми, реквизит и дрехи. Сменяне на хазяи, спане на различни легла, твърди, меки, водни. Бяхме в богати огромни къщи с прислуга и в студентски общежития, където трудно си намираш леглото от дрехи и принадлежности. Храна нетипична за нас, хранехме се навсякъде, по пътя на пейки, полянки. Подреждане и събиране на сцени, смени на програми в зависимост от времетраенето и вида на сцената или просто салон, в който пеехме. Възхищавах се и до днес се възхищавам на издръжливостта и търпението на жените. Въпреки възрастта и заболяванията си, нямаше оплаквания. Винаги бяха готови за работа, за пеене, за пътуване. Трудностите обръщаха в смях. Това беше поколението, което постепенно изчезваше.
Днес си заминавахме. Марта поиска да й изпеем една песен на аерогарата и се разплака. Самолетът ни излиташе в 19:00 часа за Загреб, с престой няколко часа. В самолета, докато чакахме ни накараха да попеем на екипажа. На Крема и Гера им беше лошо от пътуването и малко преди това се кълнеха, че повече няма да пътуват, но като се разпяхме им мина. Пристигнахме щастливи в нашата, макар и малка и бедна, но родна и мила България.
Автор: Дина Колева
Снимки: личен архив