Международен фолклорен фестивал остров САРДИНИЯ – Италия 22-30 септември 1990 година
След турнето във Франция, на което пътува с нас музиколога Емил Георгиев, очарован от нашето представяне, каза, че ще ни препоръча на един много хубав фестивал за полифонично традиционно пеене в Сардиния. Всички разноски за път, храна и спане бяха за сметка на организаторите, даже имахме и малки хонорари като дневни пари.
Така на 21 септември 1990 година отпътувахме със самолет до Рим, а от там с друг самолет за град Алгеро.
Водеше ни Емил Георгиев и певици: Дина Анчева/Колева/, Дана Овнарска, Гергинка Пашалииска, Севда Гергова, Крема Гьорева, Надежда Пашалийска, Цветанка /Мара/ Ценкова, първото турне на Евдокия Батлачка, и нова певица Ирена Вайова /секретар на читалището/. От Рим се прекачихме на малък самолет. Пътуването мина леко и весело. При кацането обаче, като че ли самолета ни удари от земята. Като слязохме, имаше много силен вятър, с който буквално се борехме, за да се придвижим до входа на аерогарата. Посрещнаха ни с четири коли. С тях пътувахме до града Алгеро. Вече беше тъмно, а пътя се виеше като змия покрай баирите. Изведнъж колата пред нас спря и от нея извадиха Гера Пашалийска и я сложиха да легне отстрани на пътя.
Излязох бързо и тя ми прошепна да и дам лекарствата от джоба. Бях много изплашена, защото тя беше прекарала два инфаркта. След малко се оправи, лицето й отново доби цвят, вероятно беше от завоите и продължихме.
Пристигнахме след полунощ в общежитието, където бяхме настанени. Мислехме ,че групите са заспали, но когато отвориха вратата на огромната столова, голяма група мъже ни посрещнаха с многогласна песен от Сардиния. Пееха великолепно, станали прави с отправени погледи към нас. Просълзени запяхме и ние „Добро вечер млади чорбаджии“.
Толкова топло посрещане не бяхме преживявали.
Посрещането в столовата
22ри септември
Сутринта на закуска, бяхме ние и две сардински групи, които не бяха от този град. Наляхме си кафе от каничките като у нас – по една чаша, но след първата глътка се отказахме. Беше толкова силно, че ни се зави свят.
След закуска ни заведоха на разходка из града. Намираше се на брега на Средиземно море – старинен град с крепости надвиснали над морето, живописни улици с малки кокетни заведения, стари красиви катедрали. По склоновете растяха кактуси и цитрусови дървета. На един плаж си събрахме интересни камъчета и миди.
23ти септември
Тази сутрин имахме репетиция за най-важния концерт на фестивала. След закуската- обяд в общежитието. Почивахме си на голяма тераса с изглед към морето, разказвахме си истории, винаги се радвахме на общуването помежду си.
В катедралата на концерта
Големият концерт беше в стара красива катедрала. Намираше се в града, на висока скала над морето. Участваха няколко групи мъже за традиционна полифония от остров Сардиния. В помещението, в което изчаквахме реда си беше много топло. Отворихме един прозорец, а един мъж побърза да го затвори, накара ни да надникнем, а от вън беше още по задушно, топло и влажно. Концертът започна. Ние стояхме отстрани на подиума и слушахме прекрасното, многогласно пеене. В катедралата то звучеше още по красиво. На фестивала бяхме само ние жени, в Сардиния полифонията е само мъжка. Жените пеят друг вид песни, както при нас мъжете пеят по друг начин. Ние пяхме около 30 минути. Хората слушаха внимателно, никой не помръдваше, дадохме всичко от себе си. Накрая всички групи се качихме на подиума, раздадоха ни ноти и всички запяха. Това беше традиционно песнопение за Света Богородица. На бабите им беше смешно да държат нотите в ръце. Някои дори ги свалиха долу, но размесени с мъжете, намирахме си глас в многогласието и им и пригласяхме тихо, без думи. Изживяването беше неповторимо.
В катедралата с нотните листове
След концерта в грамадния стол имаше вечеря с кмета, ръководството на града, семействата им и жените на певците от града. Присъстваха около 500 човека. Започнаха с морски дарове, които дори не знаехме какви са, зеленчуци, риби, хубав хляб. Ние се наядохме, след което сервираха малки печени прасенца с всякакви гарнитури. Съжалихме, че бяхме яли преди, но беше късно – едвам опитвахме по малко. Десерта дори не можахме да опитаме. Виното направо се лееше. Мъжете от всяка маса ставаха, групираха се и пееха своите песни. Пеехме и ние нашите. Никога не сме преживявали такова богатство от песни, ядене и пиене.
При нас дойдоха и хора, които ни поканиха да пеем на венчавката на децата им в съседно село в неделя. Приехме с радост, за нас това беше много интересно.
С младоженците пред катедралата
Сутринта заминахме на венчавката. Катедралата се намираше на малка височина над селото. Влязохме вътре и показаха къде да застанем. Имаше човек, който да ни каже кога да започнем. Катедралата беше украсена с големи букети бели цветя. Централната пътека също беше украсена с цветя и панделки. Хората започнаха да влизат, ние също заехме местата си. Служителите, младоженецът и другите официални лица застанаха отпред.
Вратата се отвори и когато булката тръгна с баща си по пътеката ние запяхме:
„Забраждай ми се девойко,
под бел мак бела малама.
Та заман бело да носиш,
а на Великден най-бело“
След като ги венчаха пяхме:
„ Седи мома на злат стол,
и се Богу премаля,
-Дай ми Боже голям ден,
да ми се либе нарадва…“
Навън пяхме и играхме хоро и хората се хванаха при нас. Подарихме на булката шарени чорапи, а те ни почерпиха. След това ни разходиха из селото. Вървяхме по път през полето, ограден от двете страни с камъни, до една ферма. Там ни поканиха на обяд, имаше домашна храна, мляко сирена. Домакините ни показаха фермата си – мандрата в която обработваха млякото. Разпитваха ни за нашето село и страна. Попяхме и поиграхме. Привечер се прибрахме, обсъждайки преживяното.
Имахме още два концерта в различни зали на града.
С концертите се справяхме, но с голямото количество разнообразна и вкусна храна не можехме. След всеки концерт ни пееха, хранеха и поеха с вино в количества непосилни за нас.
Споменът за сардинските групи остана незабравим през годините.
На 30ти септември отпътувахме за Рим и след престой – за България.
На това турне трябваше да пътува с нас и баба Катина Гергова, но почина неин близък и тя си остана. Тя беше жена на Трайко Гергов дългогодишен ръководител на ансамбъла, както и мой пръв учител. Това семейство беше влюбено в песните, танците и музиката на Бистрица. Баба Катина е родена през 1906 година. Беше мъничка, синеока жена, кротка, изпълнителна и излъчваща благост. Учеше малките лазарки, помагаше на кой с дантела, на кой с част от костюм. Продължи да пее с нас още няколко години. Така се стекоха обстоятелствата в нейния живот, че тя повече не можа да пътува с групата.
Автор: Дина Колева
Снимки: личен архив