17 и 18 януари – Антоновден и Атанасовден 

Свети Антоний Велики е роден около 251 година в египетско село близо до Йераклеопол –  Среден Египет, в семейството на заможни и благочестиви родители. Останал сирак на 20-годишна възраст, Антоний раздал наследството си на бедните и се оттеглил от света. Той бил удостоен с дара на чудотворство, прозорливост и лечителство, с което придобил широка известност.

На 16 януари се чества празникът на Свети Вериги, който е подготовка за другите два празника – Антоновден и Атанасовден. Почитан е повече в Северна България и в старопланинските райони. Празнува се за здраве на стоката и хората. Това е първият от празниците посветен на гръмотевицата. На този ден стопанките приготвят пита-колач и го раздават по съседските къщи, за да се предпазят от гръм. Забранено е да се работи – не се плете, тъче и шие.

На Антоновден – 17 януари, се извършват ритуали за предпазване от болести. Има вярване, че всички болести се събират на Антоновден и на Атанасовден тръгват по хората. Затова се месят две питки с мед – едната за семейството, съседите и приятелите, а другата се затваря да стои на тъмно, за да се уплашат болестите и уроките да не влизат в семейството.

На този ден не се вари боб, леща, царевица, за да не боледуват децата от шарка. Жените не бива да предат и не плетат, защото се вярва, че ако се убодат, няма да зарасне лесно.

Свети Антоний е смятан за брат близнак на св. Атанас, който се чества на следващия ден. Двамата са закрилници на ковачи, железари, ножари и налбанти.

На някои места се смята, че не трябва да се слага свинско месо, за да не се разлютят болестите. На трапезата трябва да има печена кокошка, сладък хляб и баница, варено жито, орехи и мед.

Свети Атанасий Велики е роден през 295 година. Той е египетски богослов и духовник, патриатх на Александрия, един от най-видните радетели за чистотата на вярата.

Според народните вярвания св. Атанас е покровител на чумата. Вярва се, че в деня на неговия празник тя е тръгнала по земята да мори хората. Това продължило до деня на св. Харалампи, който успял да залови и убие болестта.

За да я омилостивят, жените пекат голяма содена питка, която се надупчва с вилица и се залива с мед. В питката се набожда стръкче здравец или босилек. Раздава се на семейството и приятелите, а едно парче от нея се затваря на тъмно в мазето или тавана, за да не види болестта бял ден.

На св. Атанас се коли черно пиле или кокошка с черни пера. Те олицетворяват болестта. Перата се отскубват и се пазят до следващата година, за да види чумата какво я очаква, ако влезе в този дом.

Денят е наричан също и „Втора Коледа“, защото който не е заколил прасето на Коледа, може да го заколи сега. На празничната трапеза се слагат ястия от свинско с бамя или зеле, ябълки, баница със сирене, орехи и мед.

На Атанасовден хората проверявали запасите от храна и дърва, за да знаят ще стигне ли до пролетта. Казвали, че от този ден денят нараства, колкото скача 3-годишен елен. В знак на затоплящото се време мъжете в Плевенско се залавят на хоро, съблечени по ризи.

Стопаните гадаят дали ще е плодородна годината – „Дебел сняг – дебел комат“. В някои райони на България със запалени огньове хората посрещат изгрева на Атанасовден. Това са последните дни, в които се пеят песни за любов и женитба от моми и ергени. Скоро наближава период на пост и въздържание, през който годежи и сватби не се извършват.

Атанасовден се нарича Вълчи ден, защото се организирали хайки за вълци, които нападали селата и кошарите. На някои места се правят общоселски курбани, за да не се разболяват хората.

Снимки: интернет

Вашият коментар