Концертно турне Лондон, Великобритания, 1987 г.
През 1987 година фолклорната група на „Бистришките баби“ и оркестърът на ансамбъл „Бистрица“ бяхме поканени от Британо-българското дружество (ББД) да изнесем няколко концерта в Лондон. Писмото-покана беше изпратено на професор Джиджев. В помощ на организацията беше и г-жа Пенка Касабова, представител на ББД от българска страна (това е сестрата на Гео Милев). Имах няколко срещи с нея. Тя водеше кореспонденцията с англичаните. Това бяха интересни срещи, от които научих много неща.
Голяма помощ ни оказа и Вера Илиева (дъщерята на баба Дана от групата на „Бистришките баби“). По това време тя работеше в “Део Музика“. Успя да намери средства и да осигури туристическия дом на СМДБ в Боровец, където да преподавам танци на английската група, която щеше да пристигне на разменно гостуване през 1988 г.
С групата пътуваха още: като водач Кръстьо Младенов – завеждащ отдел „Култура“, Петко Кишев методис в район „Девети Септември“, Вера Илиева и преводач Румен Митков (зет на Елисавета Багряна), който ни препоръча Пенка Касабова. Той говореше перфектно английски, знаеше много за Великобритания. След години отиде да работи като журналист в Лондон.
Изпълнители: Дина Колева, Дана Овнарска, Гера Пашалийска, Севда Гергова, Мара Ценкова, Крема Гьорева, Надежда Пашалийска, Катина Гергова.
Следваха еднократни паспорти, визи, а за тях се чакаше и ходеше по много пъти.
На 25 ноември 1987 г. излетяхме за Лондон.
Пристигнахме благополучно на летище „Хийтроу“ в 12.55 местно време. Оттам с микробус ни придвижиха до Британо-българското дружество. Посрещнаха ни топло и сърдечно с чай, сладки и мили думи. Там ни чакаха хората, при които щяха да ни настанят. Всичко беше разпределено предварително и всеки хазяин взимаше хората си и заминаваше. Аз бях последна, както обикновено, тръгнах с Джуди Грийнуел. Млада, много симпатична жена, но не говореше български, а аз английски. Пътувахме с колата, а отзад се возеше грамадно куче. Понякога надничаше между нас и следеше пътя. Ние се поглеждахме с Джуди и само се усмихвахме – предстояха ни 13 дни мълчание. Тя живееше в апартамент с двете си деца. Настаних се в стаята, която ми показа. След няколко часа ме покани да вечеряме. Общувахме с кучето Бафи, но не и помежду си. След вечерята исках да ѝ кажа, че беше вкусно и го казах на френски. Следваше радостна прегръдка – разбрахме, че можем да общуваме. С Джуди станахме близки, почти сестри. Вече над 40 години поддържаме близко приятелство, пишем си, помагаме си, виждаме се при всеки възможен случай. Тя ни беше гид на още няколко турнета във Великобритания.
26 ноември, четвъртък.
Всички се срещнахме в салона на Британо-българското дружество. Там ни чакаха Ита Пъртън, секретар на ББД, и Сибил Нютън, заместник-председател на дружеството. Обсъдихме цялостната програма, изискванията и на двете стани.
След обяд се разходихме с автобус из Уест Енд и посетихме Уестминъстърското абатство и моста Тауер бридж.
27 ноември, петък.
Посетихме Лондонската национална галерия. Водач и организатор ни беше Бриджит Касабова (родственицата на Пенка Касабова). Тя говореше български и разглеждането беше много приятно.
Пред Националната галерия
Излязохме на изхода, а там чакаше Катрин (французойка, с която се запознахме в Париж на турнето през 1984 год.). Беше пристигнала в Лондон, за да се видим, обадила се на организаторите да пита къде да ни намери, казали ѝ, че сме в националната галерия (а тя в същото време звъняла от уличен телефон пред галерията).
Беше много интересно, остана при Джуди и при мен до неделя. Хапнахме по сандвич на площада Трафалгард и си починахме на хубавото слънце.
Площад Трафалгард
Следобед Сибил Нютън ни заведе в музея на човечеството (етнографския музей). Той беше пълен с артефакти от цял свят, включително с костюми от България, а самата Сибил имаше вкъщи колекция от български костюми.
Пред музеят на човечеството
Преди да се приберат, Коце и Къро (Йордан) решили да си купят бира, влезли в едно магазинче, а там – безброй марки. Избрали по-евтина и се прибрали. Коце отворил кенчето, изпил го, но не му се видяло като да е бира, приличало на някакъв препарат. Казал на Къро; „няма да хвърлям кутийката, ако ми стане нещо, покажи на хазяина какво съм изпил.“
28 ноември, събота.
Сутринта всеки беше на разположение на хазяите си. Джуди ни заведе с Катрин в стар красив дворец. В същото време музикантите са посетили „Гринуич“, други са ходили на пазар, някои са почивали …
Следобед ни направиха екскурзия до Кингстън Съри, като носехме със себе си костюмите и реквизита.
В 17 часа пристигнахме в зала „Св. Павел“ в Кингстън за репетиция.
В 19 часа започна концертът, организиран от Дружеството в Кингстън. Залата не беше голяма, но имаше много посетители.
Румен Митков за първи път ни представяше на концерт и беше най-притеснен от всички. Концертът беше разнообразен, имаше песни, ритуали, музикални изпълнения, солово пеене на баба Крема, танцувахме с Петко. Бабите бяха изплели чорапи, които Сибил продаваше. Накрая всички се хванаха на хорото. Организаторите бяха направили и видео запис на концерта, копие от който ни подариха.
29 ноември, неделя.
Следобед се събрахме в сградата на ББД. По това време беше излязла книгата на Мерсия Магдермот „Апостолът на свободата“ за Васил Левски. Организаторите бяха направили представяне на книгата, което продължи с наши изпълнения. След това имаше среща с членовете на ББД и почитатели на България. Жените от дружеството бяха приготвили храна, хапки, сладки, напитки. Всеки разказваше по нещо от посещението си в България, пяхме, танцувахме. Беше много мило. На тази среща се запознахме с Мони. Тя беше дъщеря на българка, омъжена в Англия преди много години. Правеше и играеше моноспектакли, в които представяше български песни, легенди, приказки. Беше направила проучване за Дойчин войвода и се интересуваше какво знаем ние. След една година дойде в България заедно с партньора си Ивор и записаха негова музика в изпълнение на група от Държавния ансамбъл за нов спектакъл, посветен отново на България. Тази вечер срещнахме много хора, влюбени в нашата страна.
30 ноември, понеделник.
Посетихме музея „Албърт и Виктория“ и музея на науката и техниката, който за музикантите беше много интересен. Водеше ни Сибил Нютън.
На 01 декември, вторник.
През деня почивахме – всеки в дома на хазяите си. На срещата ни по-късно се оказа, че баба Севда и баба Мара не са си почивали много. Бети (хазяйката им) била извикана спешно в болницата при свекър си и оставила котката, за да я нахранят, но тя изчезнала. Търсили я навсякъде, претърсили къщата и двора, градинките и накрая я намерили под тяхното легло – свила се и не смее да мръдне. Пъхали се една по една, викали „маац“, но тя не разбирала български. Накрая ѝ оставили храна в транспортната клетка, излезли от стаята и тя влязла в нея като в капан.
Следобед пяхме в една голяма библиотека. След това по желание Младенов, Петко, Вера, Джуди, Катрин и аз посетихме музея на „Мадам Тюсо (жените не искаха, защото билетите бяха доста скъпи, това беше извън програмата, а и ни предстоеше репетиция и голям концерт в зала „Айлингтън таун“). Залата беше грамадна, изискваше микрофони, а това ограничаваше движенията ни и се нуждаехме от сериозна репетиция, бяхме доста притеснени. Точно преди началото на концерта, движейки се зад кулисите, Коце гъдуларят залитна пред мен, като че ли беше пиян. Реакцията ми беше очаквана, а той каза: „Няма страшно, Дина, само ме подпри с нещо да не падна на сцената и всичко ще бъде точно.“ Бях в шок, но добре, че музикантите се засмяха и номерът се разкри.
Концертът мина добре, публиката слушаше със затаен дъх и аплодираше дълго.
02 декември, сряда.
Всеки ден имахме среща на групата на определено място в Лондон. Днес се събирахме пред българското туристическо бюро. Едни пристигаха с метрото, други с такси, като на шофьора е даден адресът къде трябва да бъдат оставени. Джуди ме придружаваше навсякъде и беше в помощ при всякакви ситуации.
Заведоха ни пред Бъкингамския дворец, за да наблюдаваме смяната на караула. През останалото време се разхождахме и посетихме няколко магазина, в които отново гледахме като в музей. Преди да се разделим, се намирахме на улицата, където бяха настанени братята Кольо и Стоян. Попитах ги “Знаете ли накъде трябва да тръгнете?“. Отговорът им беше „Да-а“, но двамата сочеха противоположни посоки. Добре, че Младенов беше с тях и ги пое.
03 декември, четвъртък.
Срещнахме се с проф. Е. Шелард, друг заместник-председател на ББД, за обиколка на централната част на Лондон с автобус. Разгледахме великолепната катедрала „Св. Павел“ и музея на Лондон. Професорът обясняваше всичко, което виждахме. Бяхме уморени, особено бабите, но никой не се отказваше. Програмата, която ни организираха за разглеждане на града и неговите културни ценности, едва ли бихме могли да осъществим някога в обикновена екскурзия.
04 декември, петък.
Имахме посещение на „Британския музей“ – един от музеите, където виждаш световното културно наследство. Водеше ни Иван Николов, който ни предложи кои зали да посетим. Музеят няма начин да бъде разгледан за една седмица, а ние имахме половин ден. Към края много от хората сядаха по пейките, очите ни вече не различаваха детайлите. На сборния пункт липсваше Кольо кавалджията. Джуди, Коце и Къро се върнаха да го търсят, а това е доста трудно в лабиринтите на музея. Намерили го на една пейка уморен и изгубил групата.
Отказахме се от разглеждане на галерията „Улис“, защото бяхме преуморени.
05 декември, събота.
Имахме екскурзия с автобус, на която бяха поканени и домакините, до кралския дворец „Уиндзор“. Водач отново беше професор Е. Шералд. Настроението беше приповдигнато, посетихме двореца, в който живее кралицата. Разгледахме много зали, приемни, трапезарии, спални. Богато и красиво подредени и украсени. Бабите се загрижиха за кралското семейство: „много големи помещения с високи тавани, как ли се стоплят?“, да не би да замръзнат високите особи. Разходихме се и в градината – тихо, спокойно, красиво. Прибрахме се, прекарали един прекрасен ден.
06 декември, неделя.
Денят беше предвиден за разглеждане на пазара „Брик Лейн“ по желание. На уречения сборен пункт се оказахме всички. Пазарите са интересни дори и да нямаш пари. Всеки от нас купи по нещо малко за подаръци на близките си. Ангажиментите ни бяха приключили, очаквахме връщането си у дома.
07 декември, понеделник.
Събрахме се на летище „Хийтроу“.
Сбогувахме се с прекрасните си домакини, много от които щяха да ни дойдат на разменно гостуване след няколко месеца.
В 14.30 часа излетяхме за София с пожелание пак да се върнем в тази необичайно различна и красива страна.
Автор: Дина Колева
Снимки: личен архив