27 юни и 06 август – Свети Пантелей и Преображение Господне
27 юни – Свети Пантелей
Българската православна църква почита този празник като свети Седмочисленици.
Според народните представи Свети Пантелеймон е по-малък брат на Свети Илия и като него е покровител на летните бури, порои и наводнения. Оттук идва и едно от наименованията му – Воден Пантелей. Жените приготвят и раздават обредни питки в чест на светеца и го молят да пази селището от наводнения.
В България най-много този празник се празнува в Странджанския край, където множество храмове и параклиси носят името на светеца, а водата в тях се смята за лековита и много болни посещават аязмата на светите места в този ден.
Пантелей е голям церител и според народните вярвания той лекувал хората и ги пазел от болести. Лекарите, гледачите и врачките не гадаят и не лекуват през този ден, за да не ги накаже светеца.
Този ден се смята за лош ден – хаталия. Жените не трябва да подхващат никаква работа, за да е здраво семейството им.
Едно от най-разпространените вярвания, свързани с този ден, е че на Св. Пантелей лястовиците и щъркелите отлитат за топлите страни или „се събират да пътуват”. Близко до това е вярването, че този ден е щастлив за пътуване: онзи който има да пътува далеко, добре е да тръгне на Св. Пантелей, та да му е леко пътуването.
06 август – Преображение Господне
Православната църква чества празника Преображение Господне. На този ден Христос укрепва вярата на учениците си в своя божествен произход, като се преобразява пред очите им.
Според българския народен календар на 6-ти август настъпва трайно преобразяване в природата. Щъркелите отлитат, дните намаляват и нощите стават студени. Водите на реките и изворите също не стават за къпане.
Преди преображение не се яде грозде, а ако някой се изкуши, ще го болят зъбите през цялата година. На този ден рано сутринта стопаните откъсват първите узрели чепки грозде и заедно с паница варено жито ги отнася в черквата, след което се раздават на съседи и близки. До този момент не се ядат и къпини, защото според вярванията те са „дяволско грозде“. Така хората хапвали първо къпини и попадали под негова власт.
Празникът съвпада с Богородичните пости, но тъй като е специален ден, е разрешена консумацията на риба. Ако тя бъде хваната в близкия водоем от познат човек, люспенето й ще донесе богатство в къщата.
В Западна и Северна България на Преображение се изпълняват редица лечебни обредни практики. Преди изгрев слънце откъсват слънчогледова пита, пробиват дупка в средата й и в нея три пъти преливат вода. С тази вода урочасани хора се мият или я пият. Ако някой се разболее, натопява се връзка сушени плодове, болният пие от водата и вярват, че болестта „се преобразява“.
Народът вярва, че нощта преди Преображение, също както и на Богоявление, в небето се отваря Божията врата и Господ се показва на нея. Само праведният обаче може да види тази врата и каквото си поиска в този миг, Господ ще му го даде.
Снимки: интернет