За обувките и цървулите
Днес ни е лесно. Влизаме в магазина и си избираме обувки според вкуса. Не, че няма правила, но съвсем възможно е девойка и възрастна жена да си харесат, и да се обуят в еднакви обувки. В далечното минало, правилата са били съвсем различни. Следвали са се конкретни норми за това коя жена на какъв ден, по какъв повод, какво ще обуе. Всяко нещо е било знак и е носело скрит смисъл. По това как и с какво е обута жената е можело е да се разбере дали тя е мома или вдовица, дали е млада булка или от години е задомена, дали е от богат род или си няма зестра. Правилата са били наистина строги, особено що се отнася до женските крака. Стъпалото на жената, в определени редки моменти е можело да се види открито, но пространството от глезена до коляното е било старателно скривано под полите на дрехата.
То, и при мъжете също е съществувал строг ред. Обуването на краката им зависело от това дали мъжа е ерген или вече е задомен, дали е млад или стар, дали е чирак още или вече спада към майсторите. Имало е различни видове плетени вълнени чорапи, калцуни, терлици, кожени обуща, папуци, кондури, калеври и останалото като най-познато и нарицателно за старите традиционни обувки – цървули. Изработени от кожа, те също се делели на ежедневни и празнични. Всъщност, цървулите са били използвани от по-бедните хора по селата. Може би това е и причината днес „цървул“ да е и обидна дума, превърнала се в евфемизъм за „селянин“ или най-общо за човек, който няма градска култура и изискани обноски.
Във всички времена, в миналото, пък и днес, за да се изработят качествени, здрави и красиви цървули се изискват много специфични знания и умения, както и много, много любов. Този позабравен занаят, предаван от поколение на поколени за щастие е достигнал и до нашето така модерно време. Днес, съвсем близо до София, тук в нашата китна Бистрица, благодарение на отдадеността на една жена, наследила майсторлъка на своя баща, в ателието на Силвия Ценкова, се е настанил онзи традиционен български дух и гордост от добре свършена работа. Безброй професионални танцьори и любители на българските хора и ръченици са минали през работилница на бай Кольо. Безброй са благодарностите и похвалите, безброй са доволните клиенти. Днес чичо Кольо вече го няма, но калъпите за цървули не стоят празни. Силвето продължава майсторлъка му. Като най-голяма от трите му дъщери, тя от дете помага на баща си и усвоява завидни умения в кожарството. Някак съвсем естествено завършва и техникум за кожени изделия, и се отдава изцяло на тази професия. Днес е ненадминат майстор, който изработва истински красиви и здрави цървули. А на вас, ако ви потрябват такива, които да карат краката ви сами да танцуват, посетете Бистрица и потърсете Силвия!
Текст: Анелия Овнарска-Милушева