Неродена мома
„Снага ѝ – тънка топола, лицето – бяло сирене.
Очи ѝ – черни череши, веждите – вити гайтани.
Страните ѝ – червени ябълки, устата – сладка малина.
Като се засмее, слънце изгрява, като заплаче, бисер рони…“
Всеобщо е мнението на чужденците, че българките са красиви жени. Тази хубост е станала пословична даже. Носи се слава на българската жена от миналото, та чак до днес. Много пътешественици, преминали през нашите земи се дивят на нейната чудна хубост, а въжделенията за красавица на самите българи, пък, прекрачват от реалността във вълшебния приказен свят на „неродената мома“ . Образът на гиздавата мома събира в едно чудна хубост, нравствена добродетел, скромност и работливост, безпорен талант и творчески заложби, дълбока привързаност към родната традиция. Според изискванията на традиционната българска култура момичетата още от най-ранна възраст в миналото започвали своето обучение в женските дейности. Още 5-6 годишни те усвоявали различни ръкоделия, пеейки. Заставали на стана до баба си или бродирали с по-голямата си сестра, крояли и шиели с майка си или се съревновавали по умения с някоя братовчедка. За да излезе на мегдана една мома добре натъкмена, то тя трябвало сама да подготви и изработи своята премяна. Тогава всички разбирали, че тя е готова за задомяване и притежава всички необходими навици и умения за това. Днес животът ни е различен, но онзи омаен образ на най-личната българска мома продължава да витае из битието ни и да е еталон за подражание и възхищение. И днес едно красиво българско момиче, облечено в пъстра бабина носия, с медения си глад и слънчева усмивка, точно както в миналото, пленява и омагьосва, радва и буди възторг у всички наоколо.
Днес привързаността към родната традиция и талантът очароват не по-слабо. Слава на Бога и днес ги има тези българки, предизвикващи у наши и чужди нескрита възхита. Една от тях е Пирина, най-личната мома на град Батановци, Пернишко. Красивата и нежна млада жена, сама избира точно „българското“ да е водещо в живота ѝ. Безспорно много талантлива още две годишна тя започва да пее на тържествата в детската градина, без сама да знае, че така продължава една стара семейна традиция започнала от прадядо ѝ Серги – виден граовски музикант и певец, а може би и по-отдавна. След това животът, някак съвсем естествено, подрежда стъпълцата, по които се изкачва гиздавата Пирина. Следват детска група, ръководена от известната ни народна певица Гуна Иванова в Перник, Национално музикално училище „Любомир Пипков“ в София и музикално образование от Софийски университет „Св.Климент Охридски“. Днес Пирина Христова е част от ангелогласния хор на Ваня Монева. Тя е учител по музика и ръководител на групи за народно пеене в Младежкия дом в гр.Радомир. Чрез своята дейност, печелеща непрестанно възхитата на публиката и любовта на учениците си, тя е истинска вълшебна връзка между поколенията и предава онази древна магия на българската „неродена“ мома.
Текст: Анелия Овнарска-Милушева