Виното
Безспорно месец февруари е месец на виното. Няма как да е иначе, след като още първият му ден е посветен на Св.Трифон или както народът ни го нарича – Трифон Зарезан, а и следващите два дена носят същото име – Трифонци. На много места в България, обаче, честването на Трифон Зарезан се прави на 14-ти февруари (по „стар“ стил – григориански календар), не само като спомен от миналото, а и защото времето става по-топло и по-подходящо за зарязването на лозите, което пък е главният ритуал в празнуването.
Или пък, се почитат и двете дати, просто за да има повече поводи за черпене с вино. Това в кръга на шегата, естествено, но съвсем сериозно, според фолклорните представи Св.Трифон е пазител точно на лозята. Затова, именно гроздето, а от там и виното, са в центъра на обредните действия за празника. Виното, от своя страна, е древен символ на плодородието и на живота. Още от древните траки то е неразделна част от всеки обред и народно празнуване. Християните, пък, го възприемат и като символ на Христовата кръв и му отдават същата почит, като на хляба насъщен. Цялата ни българска празничност е наситена с примери за задължителната му обредна употреба. С вино се запойват младоженци и новородени, а без него мъжкото побратимяване сила не хваща. Нито една трапеза не се прекадява докато на нея не се поставят хляба и виното. Само с червеният еликсир, според обичаите ни, се кани кума за сватбата, а и при бъдещите сватовете, за да се поиска момата, пак с бъклица се ходи. На Игнажден най-важният гост – полазникът с вино също се посреща, а и за коледарите и кукерите, които в страшните, тъмни и мръсни дни по къщите обикалят, пак точно червено вино се изнася.
И на Бабинден бабата с омайната течност се гощава. В основите на нова къща червено вино се излива, та здраво да вържи и срещу зло пазител да бъде. Старо поверие има, че ако случайно човек прегази през самодивска трапеза, трябва непременно там с вино да се върне и отвъдните дихания да помоли за прошка, иначе нелечимо ще се разболее. При първа оран, засяване или жътва, за берекета на нивата, руйно вино в земята се излива. Когато се почитат душите на отишлите си наши близки, върху гробовете им задължително отново червено вино се прелива и помен с него се прави. Според българската традиция и старата народна вяра човек е длъжен първо трябва да се прекръсти и едва тогава да поеме в ръце бъклицата и да отпие глътка. Дори и днес виното заема най-почетно място в празнуването и семейната обредност.
Текст: Анелия Овнарска-Милушева