Сурвачката
Млада е новата година. Едва пристъпила прага на дома ни, по стара българска традиция я посрещаме с дрянова пръчка. Търсейки назад във времето смисъла на това и връзката му с магичния първи ден и новото начало, намираме една особена важност на това първо наричане за здраве, добруване и благоденствие на хората.
Сурвакането е характерен традиционен обичай, случващ се в първия ден на новата година, познат из цялата етническа територия на българите от незапомнени времена. Вълшебната пръчка – сурвачката събира в себе си множество вярвания и представи от митологично естество и притежава необходимата сила за обредно-магическо въздействие. Сурвачката, наричана още – суровакница, суровиска, василичарка и др., е свежо откършена дрянова пръчка, с която сурвакарите удрят (сурвакат) при новогодишното обхождане на домовете.
Да, най-широка е употребата на дряна, но сурвачката може да бъде направена също и от леска, черница, круша или слива. Това е свързано с осмислянето на дряна като символ на издръжливост, сила и младост, защото, както казва народната мъдрост –„ той е най-якото растение след чимшира и цъфти най-рано“. Но, според традиционната ни култура, и другите изброени дървета притежават особено магични свойства. Леската е „двойник“ на змията и е ненадминат помощник на лечителите със своята неземна връзка със силите на вегетацията, демоните и болестите. Пръчките от плодните дръвчета, пък, по имитативен път предизвикват точно плодовитост и здраве.
Днес можем да си купим готово клонче традиция, но в миналото направата на сурвачки е изисквало специално умение и приготовление, защото, според народните вярвания, досегът с нея до хора, домашни животни, растения, до всичко живо е истинска магия. По форма сурвачката може да бъде пръчка или клонка. Ако е пръчка, тя е обикновено е рогалка с две или три рогчета на върха, с шарка от плитка резба във вид на змиевидна спирала, а когато е клонка, от срещуположните ѝ вейки се оформят един, два, че дори и три кръга. По свободните и захванатите в кръг клончета се навързва пъстра украса, отразяваща основния поминък на дадения район. Слагат се разноцветни вълнени конци, панделки и пискюли, сушени плодове, бобени зърна и царевица, сушени чушки и житни класове, малки кравайчета и монети. Така пременена пръчката придобива истинска вълшебна сила и в комбинация с изричане на специални думи – благословия, изпълнява своята роля да възстановява порядъка в природния и човешкия свят.
Изпълнила, обаче, своята обредна функция, сурвачката не бива да се пази. Но изоставянето ѝ или унищожаването трябва да е също толкова специално и по точно определен обредно-магичен ред. В миналото сурвачките са се „изпращали“ по вода, хвърлени в реката или са оставяни на кръстопът. Рядко са били изгаряни, най-вече ако в къщата има много бълхи. Дряновите пъпчици от сурвачката обаче са се оронвали внимателно и са се използвали за други магии – потапяни във вода за миене на моминската коса, за да е дълга и здрава, разхвърляни върху курника и в полозите на кокошките за повече яйца и пиленца, за прекадяване на пчелните кошери за изобилен и сладък мед и др.
Колкото и вълшебни и магични качества да се приписват на сурвачката, обаче, тя, сама по себе си няма обредно-магична сила. Придобива ги само и единствено в ръцете на сурвакаря, в комбинация с умението му да нарича.
Текст: Анелия Овнарска-Милушева