Коледните дървета
Още в първите дни на месец декември, че даже и по-рано, започва специална подготовка и украсяване за посрещането на коледните и новогодишни празници. За съвременните хора една от емблемите на Коледа и Нова година е точно коледното дърво – елхата. Украсеното дърво ежегодно влиза в ролята на притегателен център за празничните тържества и някак създава приповдигнато настроение и коледен дух и у млади, и у стари.
Макар че днес коледната елха се счита за християнски обичай, всъщност той е възникнал доста назад в древността. Според исторически данни още египтяните, древните германски племена и други народи украсявали различни по вид клонки в чест на светлината около най-късия ден през годината. В България украсеното коледно дърво навлиза като „традиция“ в началото на ХХ в. , но всъщност още от стари времена и в българската култура присъстват митологични варианти на образа на световното дърво (Дървото на живота) – символ на космическия ред и хармония, на изобилието и светлината.
Традиционният български еквивалент на коледната елха е Бъдникът. В старата ни празничност той е неизменна част от народната обредност, посветена на Бъдни вечер и Рождество Христово. Докато жените подготвят празничната трапеза и месят обредните хлябове за празника, мъжете избират в гората здраво и родовито дърво (най-често дъб, смятан за свещено дърво, но също – бук или круша), отсичат го и, като пазят да не падне на земята, го отнасят тържествено у дома. Подготовката и запалването на Бъдника е специално свещенодействие, празник и особено важен семеен обред, обвързан с благополучието, добруването и щастието на семейството. Отсеченото дърво традиционно се посреща като най-скъп гост, увива се в ново ленено платно, миросва се и обредно се полага в огнището, като запалването му и поддържането на огъня му през цялата нощ, също са съпроводени с множество обредни действия, имащи магичен смисъл. Дори пепелта от коледния бъдник се запазва за лек или магично разпръскване по ниви и градини за добра реколта. Научни тълкувания отъждествяват горящият Бъдник със Слънцето, давайки му значение на негов земен еквивалент, притежаващ силата да помага в битката за надмощие и победа срещу тъмнината, студа и злото.
Някак съвсем естествено е за богата ни традиционна култура ние българите да притежаваме и друго дърво, отново тясно свързано с коледно новогодишната ни празничност. Важно място в обредите около Коледа и Нова година има и дрянът. Напъпилите му жилави клонки се приемат за символ на здраве, издръжливост и дълголетие. По традиция на трапезата за Бъдни вечер се слагат и дрянови пъпки, а за първият ден на Новата година във всяко семейство влиза дряновата сурвачка. По пъпките на дряна се гадае за бъдещето и се нарича за добро.
Текст: Анелия Овнарска-Милушева