Дъжд
„Дъждът из облаците иде и берекет по ниви и ливади разлива, сипе благодат по човеците.“
Според традиционната ни култура и старите езически вярвания, дъждът и небесната влага са подвластни на магически отвъдни създания, я змей, я хала, я някой светец покровител. В народния християнски мит за подялбата на света между светците се разказва как господството над небесните стихии и дъжда се падат на Св.Илия и от него зависи дали ще има суша или изобилен дъжд ще пои земята. В негова чест се устройват празници и селски курбани, и му се принасят жертви и дарове, та да не заключва дъжда и да не настъпва страшна суша по земята. В миналото хората са осъзнавали, че именно от пролетните дъждове в най-голяма степен зависи плодородието на нивите и градините им. Небесната вода носи вълшебството и магията на отвъдното и благоприятства бъдещата реколта. По тази причина точно пролетната ни обредност е наситена с ритуали, молебени и празнуване, свързани с дъжда. Народната вяра утвърждава първият мартенски дъжд като много лековит и му отделя важно място в народната медицина. Според поверието той може да се превърне и в оцет, ако се събере, превари и престои 40 дена на открито.
Дъждът е или тих и ситен, или едър и стремителен. Ако е тих, тогава ръми и роси, и се нарича влажняк. Точно влажнякът е най-благодатен, защото всяка негова капка попива, мокри и дълбоко в земята се пропива. Едър ли е дъждът, или пороен, то той вече вреди на посевите, че даже може и наводнения и опустошения да предизвика. Най-чакан и тачен е Гергьовският дъжд, дето по Гергьовден над земята се сипе. Казват всяка негова капка, жълтица е и затова се посреща с най-голяма радост. Чакан е и Спасовският дъжд, около Спасовден да дойде. Според народната вяра тия дъждове донасят берекета за цялата година. И други валежи в тоя период има. Не дай Боже „кървав“ дъж да завали, тъмен, мътен и кален. Той тежки и смутни времена предвещава или хората за някакъв голям грях наказва. Най-вреден е градът, дето поради страх, умалително градушка се нарича. Той може само за минута цялата реколта да затрие.
Важността на пролетния дъжд за добруването на хората провокира множество обреди и ритуали в традиционната ни култура. Някои са за предизвикване на дъжд и против суша, други – за спиране на пороите. През месец май в много краища на България се правят обреди – молитви за дъжд. Едни от най-интересните от тях са Вайдудул (Пеперуда) и Герман. Малки момичета – вайдудулици обикалят селото и пеят, молейки се за дъжд, а пък възрастни жени оформят мъжка фигура от кал – Герман и ритуално я заравят в земята, отново просейки вода от небесата. В Западна България селяните, заедно със свещенника от местната църква правят тържествени шествия – Покръсти и молебени против суша. В източната част на странат, пък, жените хвърлят в реката заешка глава. В дунавските села майките насилствено къпят децата в студените води на реката, за да завали. В Северозападна България при суша се предприема магическо прогонване на змей от селското землище. За една нощ всички ергени, съблечени съвсем голи, обхождат дворовете, градините и стопанските постройки като размахват тояги и вдигат шум с метални предмети, за да подплашат митичния змей, пазител на дъжда. Продължителните и проливни дъждове пък, са поличба и знак, че в земята има заровен голям човешки грях, който тя не приема и иска да изхвърли.
Текст: Анелия Овнарска-Милушева