Червено за здраве и дълголетие
Звучи като овехтяло клише, но е съвсем, съвсем вярно, че през март цялата природа, растения и животни започват да се събуждат за нов живот. Настъпва пролетта и характерните за тези дни весели празници, обреди и обичаи допринасят по неповторим начин за приповдигнато пролетно настроение. В своя многовековен опит народът ни, предусетил значението на периода, истински е вярвал, че точно от него зависи бъдещото плодородие и общо добруване. В народните представи месец март е свързан с плодоносните свойства на женската природа. Дори и днес това е единственият месец, определян от поверията като женски.
Всички обреди и обичаи са подчинени на идеята за новото раждане и очакваното възкръсване, но също така, през пролетта както се връща доброто, така се промъква и потенциално опасното. Затоплянето на времето води след себе си и вредоносните отвъдни сили. Сред хората се появават всички самодиви, змейове, змии и страшни отвъдни дихания. Именно затова, точно тук и точно сега, на помощ идват силата на предпазния червен цвят и най-българският защитен амулет – мартеницата. Съществуват легенди от различните краища на България за това как Сечко (месец Февруари) получава от Баба Марта (месец Март) няколко дни назаем, за да задържи зимата, или пък как самата Баба Марта си присвоява дни от Април, за да си доизкара яда върху хората чрез вятър и студ. А дните принадлежат сякаш едновременно на всеки един от месеците и са своеобразен преход между двата периода – времето преди новото раждане на света, като хаос и безпорядък и последващото време на сътворението, като спокойно равновесие и хармония.
Точно стара жена, като Великата богиня майка родоначалничка, трябва да извърши магическото превъплъщение. Това ново начало съвсем не случайно е богато обагрено в червен цвят. От векове българите посрещат Баба Марта с червено. Постилат ѝ червен плат, риза, престилка, кърпа, на прозореца, на оградата, на покрива или на портата, като преграда и магическо неутрализиране на всичко лошо, което върви с отвъдния митичен образ на старицата и идва от тайнствения, непознат, „друг“ свят. Ритуално и символично всяка домакиня измита и изнася зимата, изхвърля старото, злото, неплодородното, смъртта и посреща Бабата „на чисто“. В традицията ни червеният цвят е знак за жизненост, здраве и любов. Той е оприличаван със светлината на изгряващото и залязващо слънце, с течащата кръв, с огъня, с любовта. Това е цвета на победата и на живота. Съдържа в себе си плодовитост и е знак за зрялост.
Червеното с неговата магична защитна сила осезаемо присъства във старата ни българска традиция, а пък преплитането му с бялото, символ на чистотата, светлината и мъжкото начало, превръща мартеницата в силна магия за предпазване от беди, страшни демони и болести. Вълнените конци, усукани задължително наляво, и вплетените допълнителни елементи , черупки от охлюви, скилидки чесън, мъниста и парички, изтеглят дълга нишка живот и създават невидима магична защита срещу уроки и зли помисли, привличат здраве и сила, благополучие и добро битуване.
Текст: Анелия Овнарска-Милушева