Лица от отвъдното
В период на природен хаос, когато, според народните вярвания, в света на живите нахлува отвъдното, на помощ идат отколешните ни традиции. Старите българи знаят начин да противостоят на злото, обредно да го прогонят и да пресъздадат първосътворението, както и да въдворят равновесие в света ни. Около Нова година и Сирница, чрез едни от най-атрактивните, най-шумните и най-впечатляващите обредни моменти от българската ни култура, преходът от мрак към светлина следва логиката на превръщането на хаоса в космос. Страшни маскирани персонажи, именувани кукери (на югоизток, около Сирни Заговезни, на Куковден) и сурвакари (на запад, около Нова година или през Мръсните дни – от Рождество до Йордановден) ритуално обхождат селата още в тъмнината на нощта и прогонват черните сили от чуждия нам свят, почистват опасната нечовешка природа и довеждат плодородието.
Много е шарено и различно, по цялата ни българска земя. Във всеки край се прибавя по нещо местно, което допринася за истинността и автентичността на обреда. Общото е, че все за берекет и добруване е тоя обичай, и в моменти от него присъстват оплождане, заораване или засяване. Също така, навсякъде след обреда участниците се окъпват с чиста, течаша вода, та нищичко от злото по тях да не остане. Идеята за съвкуплението, предизвикващо раждане ясно личи в целия ритуал. И в движенията, и в играта, и в поведението на куковете. Поверие има, че ако една жена е бездетна, трябва кукер да я пипне с тоягата си. Така силна магия ѝ прави и тя вече ще може да зачене. Маскират се най-вече млади неженени мъже и за тях ритуалът смисъл на посвещение носи. След него вече могат да се женят. То си е като коледуването и в тоя обред жени като участници работа нямат. Но важен момент от тази традиция е преобразяването на мъж в жена. Някои от мъжете от кукерската дружина в женски дрехи се обличат. Това е свещен момент, защото пресъздаваните същества един вид двуполови стават, и мъж и жена, и към началото на света се връщат, към сътворението още. Приемано като състояние на съвкупление, то носи смисъла на исканото и търсено плодородие, а от там на здраве и благополучие.
Маскираните мъже са в ролята на представители на отвъдния свят и носят белезите на животинското, нечовешкото, чуждото. Чудовищни маски и обърнати наопаки кожуси, без каквато и да било човешка реч, а само животинско ръмжене или мъртвешко мълчание, придружени от оглушителен звън на метални чанове, придават на обреда силна магичност и предизвикват разтърсващи емоции. Маската тук е най-важната. Представлява неестествена комбинация от животинско и човешко, страховито, но и някак познато. Кожи, пера, рога, кости или цели глави на животни и птици – домашни или диви, мъхнати и дълговлакнести тъкани, кратуни, огледалца, мъниста, сватбени накити, нанизи от чушки и чесън, боб и царевица, се събират в най-чудновати съчетания. На птича глава рога от вол или коза може да изникнат, а овена с петльови крила се сдобива. Много отблъскващи стават маските, но точно такава е и целта им. Естествено в хода на времето се появяват и нови елементи, подсилващи смешната страна на обреда и привнасящи отенък на театрален спектакъл, но дълбокият смисъл си остава непокътнат. Кукерите гонят злото и мрака, и предизвикват добруването за хората.
Текст: Анелия Овнарска-Милушева