Октомври ще остане в историята на село Бистрица и читалището като един от най-вълнуващите и изпълнени с гордост, радост и емоции месец.
„Бистришките баби“ взеха участие в „Азия-Пасифик Фестивал на Традиционните Изкуства“, който се проведе в периода 11 октомври – 3 ноември 2018 г.в гр. Тайпе, Тайван. Фестивалът тази година мина под мотото „Опазването и адаптирането на традиционните изкуства“.
Във фестивала участваха групи от Южна Корея, Япония, Република Тува, Армения, България и Сърбия. Общо 12 международни и 5 местни състава показаха музикалните си умения и споделиха част от обичаите и традициите си пред многобройната публика.
Поканата беше получена по препоръка от японски професор, който е гледал филма за Бистришките баби на японската телевизия. Доказателство за това, че името на бабите обикаля света и на това, че когато човек иска да открие някой, разстоянията нямат значение. Подготовката започна месеци преди началото на фестивала. Ръководителката на бабите, Дина Колева заедно със Здравка Джорева, стриктно следяха и изпълняваха всички заръки и задачи поставени от организаторите на фестивала. Бабите репетираха старателно, за да бъдат убедени, че ще представят Бистрица и страната на най-високо ниво.
Дойде време за тръгване. Реквизитът беше разпределен внимателно между бабите, тъй като имаха ограничение в багажа. На 09 октомври „Бистришките баби“ в състав: Дина Колева, Ангелина Николчова, Лидия Колева, Галина Танева, Анета Галева, Венера Кривинска, Евдокия Батлачка, Илка Петрова и Роза Николова потеглиха за Тайпе. На летището Здравка ги закичи със старателно подбрани значки с български шевици и им пожела да бъдат здрави и да представят страната подобаващо. И така пътуването започна.
Беше продължително и изморително, но в същото време вълнуващо и зареждащо. След близо 20 часа път кацнаха на летището в гр.Тайпе. Там ги посрещна Джина Занг. Тя е от град Илан, бакалавър по английска литература и студент по право и обича да посещава много културни мероприятия, както и да пее. По-късно щеше да каже за бабите, че са изключително дейни, с радост пеят, когато ги помолят и с гордост разказват за културата и традициите си, които споделят с всички. Тя щеше да се грижи за тях да бъдат спокойни и навреме за всяко свое участие. Там изключително много се държи на точността и се следи стриктно от всички. На летището ги чакаше и Десислава Ненова. Тя е родом от България, но в момента живее и работи в Чикаго. Доктор е по музикални изкуства, свири на чело и преподава чело. Харесва много да чете книги, да се разхожда, да гледа филми и да слуша най-различна музика. Деси беше прелетяла над океана, за да стане част от екипа на бабите по време на фестивала и да превежда на всички професионални изяви, в които Бистришките баби участваха. Тя щеше да каже по-късно за бабите, че са едни от най-забавните, мили, искрени и топли хора, с които някога е работила и общувала. Бабите, които не само че не се оплакват, но и се стремят да се представят на най-високо ниво без значение на обстоятелствата.
Пристигнаха в Тайпе. В този близо 8 милионен град, в който всички живееха тъй спокойно, подредено, не се усещаше и капка напрежение. Хората бяха усмихнати, приветливи, учтиви и винаги готови да съдействат, ако някой има нужда. Те се вълнуваха също толкова много от това, че има европейци в града им, колкото и самите баби.
Участието на „Бистришките баби“ ще бъде запомнено с три самостоятелни концерта: два в гр.Тайпе и един в гр. Илан; две обучения на гости от страната и чужбина, които включваха лекционна и практическа част; две пресконференции и две научни конференции, на които участваха професори, музикални педагози и други професионалисти в областта на музиката, както и студенти. Бабите бяха и единствените непрофесионални участници, но се представиха на също толкова достойно и високо ниво, както всички професионалисти. За доброто представяне на сцената на Бистришките баби се грижеше многоброен сценичен екип, който старателно регулираше звука на микрофоните, подреждаше сцената и осигуряваше реквизит, който не успяха да донесат със себе си: жито, питка, кукла и други. Така се появи и Тошко Тайвански – бебето, което ще продължи да участва с тях на сцената и в България.
„Бистришките баби“ представиха обичаите: „Бабинден“, „Жътва“ и „Седянка“, както и многобройни песни от репертоара им. На първия концерт в Тайпе имаше тайванка, която беше облечена с традиционна българска носия. В края на всяко участие публиката идваше на сцената, снимаха се с бабите и им искаха автографи. Задаваха въпроси и се интересуваха допълнително от видяното и чутото. Имаха „фенове“, които не пропускаха концерти или някои от другите изяви на бабите, където и да отидеха.
Всички бяхя очаровани от българските обичаи и традиции, които пресъздадоха Бистришките баби и изключително завладяни от полифоничното им пеене. Професионалистите се изумиха от тези жени, които пазеха богатата музикална култура и традиция, съхранена от неолита до наши дни.
Откритият урок с публиката също протече по изключително интересен начин. В първата част от обучението Дина Колева разказваше за Бистрица и фолклора, за полифоничното пеене и някои от българските обичаи. Представяше песните, които щяха да се разучават и разясняваше текстовете им. Във втората половина, тайванците трябваше да се учат да пеят на български. Те ползваха текст на песента, който беше транскриптиран с английски букви. „Научиха“ се да пеят на три гласа, а когато дойдеше време да се извие и едно хоро, ставаше истинско предизвикателство за всички. Все пак в края на урока всички бяха щастливи и доволни от наученото. А песента „Пуна градина“ стана истински хит между „учениците“.
Третият концерт протече в гр. Илан, в един затворен комплекс. Къщите там бяха обградени от реки, екзотична растителност и алеи за разходка. Беше пълно и с всякакви насекоми, жабки и охлюви със странни черупки. Имаше централна част с открита сцена, закрит театър, столова и търговска улица, на която се предлагаха традиционни стоки от местни занаятчии и производители. Там успяха да опитат една напитка, измислена в Илан и станала популярна в цял Тайван. Напитката е чаша чай с мляко и оризови топчета, които на шега наричаха „корнфлейкс“.
А храната … ммм храната беше очарователна, различна и богата. Такова разнообразие от ухания, вкусове и цветове! Не случайно казват, че в Тайван е „Раят на храната“. Оризът можеше да се опита под всякаква форма. Имаше различни видове риба, много нетипични за българския вкус подправки, специални видове чай и много други … Хората се хранеха по улиците на крак и в ресторантчета, които бяха пръснати по всички улици. Беше обсипано с пазари за подправки, сушени и пресни плодове, прясна и сушена риба, ядки и др. Предизвикателство беше и начина, по който трябваше да се консумира храната – с клечки. Когато поискаха вилици в един от ресторантите, им казаха, че нямат. Наложи се Джина да отиде да набави вилици, които в последствие всички носеха в чантите си. Е, накрая част от бабите се научиха да се хранят и с клечки, но така и не успяха да обяснят защо консумират хляба и ориза заедно.
В свободното си време бабите, заедно с Джина и Деси, успяха да обиколят и много от забележителностите в Тайпе. Посетиха „Нощния пазар“, където хиляди хора обикаляха по улиците, пазаруваха, хранеха се. Нощния живот кипеше. Точно там ги откриха и приятели на техни приятели от Италия, участници в местен фолклорен ансамбъл. Света наистина е малък. Друга забележителност беше небостъргача „Тайпе 101“, там се качиха до 89-тия етаж за 40 секунди. До 2015 г. това е бил най-бързият асансьор в света, записан в книгата на Гинес, докато не построяват по-бърз в Дубай. Возиха се и на лифт в кабинки с прозрачен под, откъдето можеха да видят чаените плантации, през които миваше маршрута и така стагнаха до „Зоопарка“. Посетиха и бившата резиденция на Чан Кай и историческия музей. Разходиха се до брега на Северно-китайско море, а някои дори се повозиха и на корабче.
Имаше участници от фестивала, които успяха да впечатлят и бабите. Някои от тях са: „Ezengi“ от Република Тува, които ги плениха с гърленото им пеене; Jivan Gasparyan – младши, който е ненадминат виртуоз на дудука като дядо си-вписан като нематериално културно наследство в списъка на ЮНЕСКО; Svetlana Spajić от Сърбия, която издирва и разучава автентичното сръбско пеене, но от записи. Тя сподели, че „Бистришките баби“ са изключително привилигировани с това, че са съумяли да съхранят полифоничното пеене в шоплъка, защото веднъж прекъсне ли се връзката много трудно е да се възстанови отново; Slobodan Trkulja от Сърбия, който е написал и изпълнил две от песните на Сърбия участвали на Евровизия. Нашите сънароднички квартет „Ева“ също бяха там и представяха песни от народното ни творчество с модерен аранжимент.
Въпрос: „Защо не се осъвремени пеенето на бабите, включвайки модерно звучене?“
Отговор: „Когато се открие археологическа каменна находка, върху която е издълбан надпис, не се добавят и променят знаците, защото след време върху камъка няма да се личи какво е било написано в началото.“
Бистришките баби отново дадоха повод за радост и гордост на всички българи. Името на малка България и още по-малка Бистрица се прочу и в югоизточната част на Азия.
И както моят пра-дядо Йордан обичаше да завършва всяка негова история и аз ще завърша моята така: „И аз бях там и ето тази риза там ми я подариха.“ Но в моя случай беше тениска 🙂
БЛАГОДАРИМ за поканата на „Азия-Пасифик Фестивал на Традиционните Изкуства“, на проф. Wu Rung-Shun, на An-Ti Lin, на Ning Dai, на Dessislava Nenova, на Gina Zhuang и на всички, които ни подкрепяха и съпровождаха преди и по време на фестивала.
Текст: Александра Сайкова