Според българската народна вяра годината се дели на две половини – лято и зима. През месец октомври лятото свършва и започва зимата. Това е времето когато цялата реколта трябва вече да е прибрана – снопите да са овършани, царевицата да е в хамбарите, лозята да са обрани, зимниците да са пълни и работата по полето да приключи. Краят на октомври е период на есенните жертвоприношения и курбани, които целят умилостивяване на свръхестествените божествени сили и отразяват благодарността и почитта на селските стопани към природата, към душите на мъртвите предци и към светците, от които зависи зависи земното благополучие.
Народът ни казва, че „Света Петка повежда празниците и службите“ и поверието гласи, че „на Петковден ралото трябва вече да ти е под стрехата“. Света Петка (Петковден), 14 октомври, е един от най-големите български народни празници. На този ден задължително се дава курбан, месят се обредни хлябове, точат се баници, правят се служби, които благославят богатата реколта и здравата година. На този ден се устройват големи родови срещи, като целият род сяда около празничната трапеза. Обикновено на Петковден се прави и обредното заплождане на домашните животни. В народните представи Св.Петка е лечителка и пазителка от страшни болести. В нейна чест се носят дарове на параклиси и свещени извори, носещи нейното име, където се преспива за здраве. С Петковден започва и периодът на годежите и сватбите и из къщите тръгват сглядници и годежари. На мегдана се извива първото зимно хоро, наричано сглядно. На него играят момите, а ергените и техните родители ги наблюдават и си избират бъдеща жена и снаха.
26 октомври е денят на Свети Димитър, Димитровден. Той пък е най-големият между есенните празници и заема особено място в календара на селския стопанин. Народна поговорка казва: „Св.Димитър носи зимата, а Св.Георги – лятото.“ В народните представи двамата светци са братя близнаци. Св.Димитър е по-големият, „старият“. Той е господар на зимата, язди червен кон, а от бялата му брада се сипят първите снежинки. На този ден става разплащането с пастири и ратаи, от където празникът получава името си Разпус. В съботата преди Димитровден навред се прави Димитровска задушница в памет на починалите.
Наред с празнуването, започва и опасен „мръсен“ период, в различните краища на България определян като вълчи или миши дни. В народния календар 27 октомври е наречен Мишин ден, Мишкин празник, Поганци, а православната църква почита Свети Нестор. Вярва се, че в това преходно време на хаос и преминаване от сезон в сезон, мишките излизат и пакостят много, затова се извършват редица обреди, чийто смисъл е да прогони гризачите и да предпази хората от тях.
Текст: Анелия Овнарска-Милушева