На 1 август християнската църква почита седемте братя великомъченици Макавеи. В миналото българите почитали Макавеите през първите шест или дванадесет дни на месец август, като всеки ден носел съответни предсказания. Според народната вяра първият Макавей се тачи за предпазване от болести. В северозападна България на този ден всички зетьове гостуват в дома на тъста си, в странджанските села преди изгрев поливат гробовете с вода, приемайки деня за най-горещ, а в Стара планина вярват, че лятото свършва и птиците отлитат на юг.
На 6 август, Преображение Господне, се откъсват първите узрели чепки грозде и заедно с паница сварено жито се отнасят в черквата. Този ден се приема за граничен между лятото и есента и се вярва, че природата се преобразява. Силата на слънцето намалява, дните и нощите застудяват, водите на реки и потоци стават негодни за къпане. На Преображение се изпълняват редица лечебни обреди. Поверието е, че в полунощ, преди празника небето се отваря и Бог се явява, а дърветата му се кланят до земята. Ако човек е праведен, може да види това и каквото си пожелая, Господ ще го изпълни. Успение на Пресвета Богородица, Голяма Богородица, 15 август, е един от дванадесетте големи християнски празници, посветен на вечното заспиване на Дева Мария. Култът към Богородица е всеобхватен из цялата територия на България, а Божията майка е почитана като покровителка на майчинството, брака и семейството. В образа на Св.Богородица се преплитат функции, наследени от древните езически богини-майки на старото население на Балканите. Празникът е съпътстван с цветя и дарове пред иконата ѝ, чествания, родови срещи и курбани. Вярването гласи, че „до Богородица сламата става на жито, а след нея, житото на слама“. Добрият стопанин знае, че до Голяма Богородица трябва да е свършил с вършитбата. На Успение Богородично за обредните хлябове се мели от новото жито. На трапезата се слагат прясна пита, жито, варена тиква, царевица и много различни плодове. Правят се прогнози и за бъдеща реколта. Вярва се, че ако на този ден вали дъжд, през следващата година ще има голямо плодородие.
Празникът Секновение е на 29 август. Според народните представи на този ден денят и нощта „се секнат“ и стават равни. „Секне се“ и водата и къпането в реките вече е опасно за хората. Змии и влечуги се скриват в леговищата си, а самодиви, змейове и отвъдни дихания се прибират „накрай свет“. На някои места, през нощта, се палят огньове за прогонване на злите сили. Денят се смята за опасен и тежък. На него не се започва нова работа и не се тръгва на път.
Текст: Анелия Овнарска-Милушева