Тази година месец май е изключително богат откъм традиционни празници. Част от тях не винаги са в рамките на месеца, а подвижността им се определят от Великден. В по-ново време на 1 май се отбелязва Денят на труда, но от миналото българите наричат този ден Еремия /Ирмия, Ирминден/. По традиция на него отново обредно се гонят змиите, подобно на Благовец. Най-характерена за празника обаче е ритуалната направа на подници – глинени съдове за печене на хляб. Според народа ни, тези съдове, направени по специален начин, притежават магическа сила срещу демонични същества – змейове и хали. Подниците се изработват от глина и хума, като само жените извършват това тайнство, стъпквайки с босите си крака калта. На 6 май се посреща един от най-почитаните и обичани български пролетни празници, Гергьовден.
За него народът ни пее: „Хубав ден Великден, още по-хубав Гергьовден!“. Св.Георги е един от най-почитаните светци, приеман за могъщ покровител на овчарите, стадата, нивите и растителността. В традицията ни, пък и днес, съществуват богати и всеобхватни обредни практики и обичаи, съпътстващи празнуването на този ден. Задължително се коли курбан за здраве и плодородие. Много важен елемент от обредността е обредният гергьовски хляб, наричан гергьовски колак, кравай, просфор, овчарник, харман и др. Традиционно за празника се подготвят богати трапези. С красиви венци от пролетни цветя се окичват хора, животни, къщи и дворове. Шарени люлки и въртележки събират моми и ергени. Правят се напявания на китки и пръстени, гадаения за любов и бъдещо задомяване. Вият се кръшни хора и весели песни огласят селата. Денят след Гергьовден се нарича Ранополия /Рани-поле/ и се тачи за нивите, които дават прехраната. От този ден започва лятната половина на стопанската година. Както по Димитровден, се уреждат нови трудови взаимоотношения. Разпускат се и се наемат нови калфи, чираци, орачи, овчари и слуги. Народната обредност, съпътстваща месец май е свързана най-вече с молебени и традиционни практики, търсещи от небесните сили дъжд и влага, така необходими за посевите.
Пеперуда
На 9 май, Летен Никулден, в Западна България се прави ритуално шествие, което обхожда цялото селище за предпазване от суша, градушки и наводнения. В различните краища на България обичаят-молитва за дъжд има различни наименования – Пеперуда, Вайдудул, Росоманка, но носи едно и също послание и се изпълнява в един и същи период на годината между Великден и Гергьовден, на някои от Великите четвъртъци, на Св.Еремия, на Св.Атанас Летни, на Св.Никола Летни или на Спасовден. Изпълнява се винаги когато настъпи засушаване, застрашаващо реколтата. Името на обичая идва от „пеперудата“ – малко момиченце, което, обикаляйки от къща на къща, заедно с други девойчета, бива заливано от стопанките със студена вода и чрез плача и молбите си, чрез ритуалното си танцуване и песен получава силата да трогне и омилостиви небесните сили, които пускат дъжда. В Северна България съществува интересен обичай за дъжд, наричан Герман (Джерман, Герман градушкар), който се прави на 12 май, Св.Герман. Моми и вдовици изработват гола мъжка фигура от кал, с ясно очертан голям полов орган. Този фалически символ носи идеята за оплодителната сила на мъжкото начало и за съвокуплението, в резултата на което ще дойде плодородието. Глинената кукла ритуално се опява и погребва, като стриктно се спазва истинската погребана обредност. В Северозападна България пък, когато наспъпи продългителна суша се извършва друг много интересен обичай – Гонене на змей. Голи млади мъже излизат около полунощ, с тояги в ръце, в пълно мълчание, обикалят селището, мушкат всички скрити места, обръщат свички гърнета и стомни, а след това вдигайки голям шум се втурват по ниви, градини и воденици, изгонвайки „натрапника“ в „дън гори“. 40 дни след Великден, винаги в четвъртък, народът ни отбелязва Спасовден (17 май). Празникът е свързан с култа към мъртвите ни предци. Според народната вяра душите на покойниците, които Господ разпуска на Велики четвъртък, се прибират на небето. В съботата преди Спасовден е една от големите задушници през годината – Спасовската (Черешова). От древни времена, на този ден, се е запазил езически обичай-магическо лечение, ходене на росен. Вярва се, че билката росен цъфти само през нощта срещу Спасовден и точно тогава русалийки (самодиви) берат цветовете му. Всеки болен, който пренощува на открито и остави до главата си дар за митичните създания, би могъл да оздравее от тяхното благоволение. На 21 май, Св.Св. Константин и Елена, в Странджа планина се наблюдава един от най-интересните български обичай – игра върху огън, наричана нестинарство. „Прихванати“(изпаднали в транс) мъже и жени, под съпровод на гайда и тъпан, носейки иконата на Св.Константин, танцуват с боси крака в жарава и осъществяват контакт с отвъдното. Говорят с мъртвите предци и правят предсказания за болести, бедствия и войни. Различен от традиционните ни празници като начин на празнуване, но имащ същата особено важна осмисленост,
Русалии
на 24 май отбелязваме Денят на буквите, писмеността и културата ни и почитаме делото на братята Кирил и Методий. На 27 май се отбелязва християнският празник Петдесетница, а на следващият ден, 28 май е Св.Дух. Народът ни нарича празника Духовден и с него започва Русалската неделя. В Северна България мъжки дружини, наречени русалии (русалци,калушари), обикалят и лекуват „незнайни“ тежки болести, чрез заклинания и ритуален танц. Силна е вярата в мистичната отвъдна сила на русалиите, в тяхната способност, по магичен начин, да прогонват лошото и да осигуряват богата реколта и добруване.
Текст: Анелия Овнарска-Милушева