„Баба Марта бързала, мартенички вързала . Морави, зелени, бели и червени“
С месец март започват всички пролетни празници и обичаи. Цялата природа, растения и животни се събуждат за нов живот. В народните представи месец март се свързва с плодоносните свойства на женската природа.
На 1 март посрещаме Баба Марта, митичен женски образ, олицетворяващ пролетта и целия месец. Според поверието тази възрастна жена трябва да се посрещне „на чисто“ като се помитат домовете и дворовете , и ѝ се постила червена престилка, за да се усмихне, защото тя често мени настроенията си. Ту е весела и засмяна, ту е навъсена и сърдита. Това пък, според народното вярване е причината за характера на времето и честата му смяна през март, ту слънчево и пролетно, ту със снежни виелици и студ. Най-характерният обичай за цялата българска етническа общност за Първи март е изработването и закичването с мартеници. Това са амулети от пресукан бял и червен конец, имащи силата да донесат здраве, на човека, който ги носи – „да бъде бял и червен“. В Родопите мартеничките се наричат „байници“ и са от разноцветни конци – сини, зелени, розови. Свалянето на мартеницата е пак обредно обвързано. Тя се носи докато човек види първите прелетни птици – щъркел или лястовица, и ритуално се връзва на цъфнало плодно дърво, поставя се под камък, в мравуняк или в полога на домашните птици. В народната традиция битува поверие, че на 9 март / Свети Четиридесет мъченици, Си светци, Младенци/ слънцето се “ обръща“ към лято и забива 40 нажежени шиша в земята, за да я затопли. На този ден се извършват много обредни действия, свързани с числото 40. Майките изпичат 40 малки хлебчета за предпазване на децата от болестта шарка. Децата излизат навън и се търкалят 40 пъти за здраве. На трапезата се слагат 40 посни сърми или пълнени чушки с ориз, а мъжете изпиват по 40 глътки вино или ракия. Събират се 40 охлюва и се засаждат 40 стръка цветя, клонки или картофи, като се вярва, че всичко посадено на този ден, се хваща и пониква. Много почитан е и последният ден от мартенските празници. Наричат го Благовещение, Благовец, дори Половин Великден /25 март/. На него се спазва строга забрана за всякаква работа и се казва, че „дори птичка гнездо не вие“. Вярва се, че на този ден се връщат прелетните птици и кукувицата носи благата вест, че пролетта вече е настъпила. Завръщат се и всички твари от отвъдния свят – змии, гущери, самодиви и други дихания. Повсеместно вечерта преди празника ритуално се гонят влечугите, чрез тропане и чукане с метални предмети. От народната етимология на името Благовец (благо=сладко) се вярва, че всяка рана на този ден заздравява бързо. Като отзвук от старата ни традиция и днес на този ден се пробиват ушите на малките момиченца. Трите последни дни на месец март – 29, 30 и 31 март, народът ни нарича заемни дни. По традиция на тези дни се сади фасул, като се вярва, че това го прави по-сладък.
Тази година на 31 март празнуваме и Лазаровден. Лазарската събота, Лазарица е с подвижна дата и се чества в събота, една седмица преди Великден. Особено интересни са старинните обичаи, свързани с този ден – лазаруване и боенек. Това е весел и жизнерадостен празник на момите и на селището, което те ритуално обхождат. В същността си той е посветителски обред, през които трябва да преминат всички девойки, за да могат да минат под венчило. Момичетата, облечени в невестини дрехи взети на заем от задомени вече свои сестри или роднини, ходят от къща на къща и пеят за здраве и плодородие, като имат различна обредна песен за всеки член на семейството, за нивите и животните. Интересното е, че лазарските песни се изпълняват единствено в този ден от годината и по никакъв друг повод. Обичаят завършва на другата сутрин с ритуала „кумичене”, при който девойките пускат венчетата си по реката и гадаят за своята любов и скорошна женитба.
Текст: Анелия Овнарска-Милушева