Още с идването си, Малък Сечко, както старите хора наричат месец февруари, започва празнично.
Първите три дни от месеца, Трифонците, са приемани не без основание за сигурни предвестници на пролетта и настъпващата селскостопанска година. На 1 февруари (Трифоновден, Трифон Зарезан), се прави ритуално зарязване на лозята. Денят, празник на всички лозари, винари, кръчмари и градинари се празнува шумно и весело, с богата трапеза, навсякъде из цялата страна, особено в лозарските райни. Избира се нов „Цар на лозята“, който обредно нарича и благославя за плодородна година, за повече грозде и за хубаво вино. Народът ни тачи Трифунците и за предпазване от животни, които вредят на стопанството и дома. В района на Родопите се спазват обредни забрани срещу зайците, които изгризват посевите, в Тетевенско тези дни се наричат Зверски или Вълчи празници и са против вълците, а в Кюстендилско, пък, пускат горещи въглени в дупките на къртиците, та тези животинки да не ровят дворовете и нивите. За 2 февруари (Сретение господне, Трифонова/Зимна,Вълча/ Богородица) има поверие, че ако на този ден вземеш пари назаем, ще взимаш цяла година, дадеш ли пък, ще даваш. Третият Трифонец, 3 февруари, е празник на Св.Симеон и Симеоновден , Стар или Зимен Симеон се нарича. От стари времена този ден за хаталия, за лош ден се приема. Има строги обредни забрани, свързани с майките. Те приготвят питки, намазани с мед и ги раздават за здравето на децата си. В Родопите на този ден, наричан Божа майка, празнуват млади, нераждали още невести с надеждата да забременеят през годината. В началото на месец февруари се почита и най-страшната, според нашите деди, болест – чумата. Традицията повелява на 10 февруари (Хараламповден, Чуминден) да се извършват множество обредни ритуали срещу черната гостенка. Омесва се хляб , който се изнася извън селото и се оставя на кръстопът, за да се омилостиви болеста и да не напада хората. Извършва се обредно заораване на цялото селище, което е вид прадпазна магия ограничаваща опасността. Но народът вярва, че Св.Харалампий залавя чумата и я оковава. Това поверие се пренася дори и в църковната живопис, където срещаме икони на светеца, изобразен с болестта или с дявола, които е окован в здрави вериги. На 11 февруари народът ни празнува Власовден, Муков ден. Това е празник посветен на лечителските способности на Св.Влас, който се приема за покровител на впрегатния добитък и го предпазва от болести. През месец февруари са и дните, наречени Заговезни. Това са подвижни празници и сменят мястото си, поради което понякога могат да се случат и в месец март. Месни заговезни (тази година 11.02) е осем седмици преди Великден и винаги в неделя. Названието идва от традиционните месни блюда, приготвяни за празника. От този ден нататък, до Великден не се яде месо. В съботата преди Месни Заговезни из цяла България се почитат починалите ни роднини и се прави Голяма задушница (тази година 10.02) (Голяма одуша). Следващата неделя пък е Сирни заговезни (тази година 18.02), а дните от седмицата се наричат Сирна неделя или Сирница. Обичаите и обредите, изпълнявани през тези дни са свързани с прехода от зимата към пролетта. Седмицата завършва със Сирни поклади, Прошка. Денят преминава в гостувания, като младите непременно посещават по-възрастните си роднини – родители, братя, сестри, кумове. Целуват ръка и искат прошка. На вечеря се събира цялото семейство на „прощална“ трапеза. От този ден започват дългите великденски пости. Един от най-типичните и най-интересните обичаи за периода е паленето и прескачането на големи огньове, което носи ритуално прочистване на пространството след тежката зима. Следващата поред седмица в традицията се нарича Тодорова седмица ( Луда, Глуха, Черна неделя). Спазват се строги забрани и се изпълняват различни ритуали, защото битува поверие, че тези дни са особено опасни и лоши за хората. Всеки ден от тази седмица си има име и характерен обред – Чист (Песи) понеделник, Глух (Усов) вторник, Луда (Крива) сряда, Въртоглав четвъртък и Луд (Черен) петък, а съботата – Тодорова събота, известна още като Конски Великден или Тодоровден (тази година 24.02). Интересни за тези дни са обредните моменти като люлеенето на кучета против бяс, тримеренето (тридневен строг пост) и конските надбягвания. Но като най-атрактивен момент от периода несъмнено са кукерските игри. В различните райони на страната кукерите имат различни наименования – кукове, бабугери, дервиши, камилари арапи и др., но празникът им навсякъде носи една и съща осмисленост и традиционна окраска. В тези маскарадни игри участват само мъже. Колоритните им костюми и страшни маски, характерният силен звън на чанове и хлопки, ритуалното обхождане на цялото село и пълният обреден комплекс от жестове и имитативни магични действия, внасят в празника онази нотка на мистичност и ни пренасят в едно сакралното пространство между два свята, носещо ни спокойствие и увереност, че доброто винаги побеждава.
Текст: Анелия Овнарска-Милушева