„Сурва, сурва година, весела година … Живо-здраво догодина, догодина до амина!“
На 1 януари (Сурва), според старата българска традиция, във всяка къща влизат сурвакари. Малките момчета, удряйки по гърба всеки член на семейството с украсени дрянови пръчки и изричайки специална благословия, донасят поличбата за плодородна и здрава нова година. Вечерта момите пълнят шарени торби с краваи, бъклици вино, свинско месо и пари, и ги закачат в оборите. През нощта срещу Карамановден, Св.Силвестри 2 януари, през селото минават ергени и почистват оборите на всяка къща, взимайки си оставените там дарове. По това време вече свършват и „мръсните дни“, започнали на Игнажден. На 5 януари, Зимен Кръстовден, „небето се отваря„ и „ветровете се кръщават„. С китка босилек и „кръстена„ вода всички нечисти духове и караконджули биват прогонени далеч. 6 януари, Богоявление, е третият по значимост християнски празник през годината. Денят, наричан още Йорданов ден, Мъжки водици, протича с небивало веселие. Литургия и празничен водосвет, ритуално хвърляне на кръста в ледените води на река или езеро, напети ергени в надпревара за изваждането му, целебни обреди за здраве и плодородие са само малка част от колорита на празнуването, което подновява възможнстта за провеждането на годежи и сватби, поне до Заговезни. На Ивановден, Женски водици, 7 януари, продължават обредите с „кръстената“ вода. Къпят се младоженки и родени през изминалата година момиченца, сгодени ергени и моми. Младите семейства гостуват на кумовете си, а годениците-ергени, заедно с родителите си, тържествено посещават дома на своите избраници. Бъдещата свекърва умива лицето на момата-годеница и я закичва с китка и златна пара. Вълшебна вода и обредно къпане има и на следващият ден, 8 януари. Поливат се ръцете на жената, помагаща за раждането на дете – бабата. Бабинден е ден за почит към най-вещите посредници между земния и отвъдния свят. Дарове и отрупани с гозби трапези съпътстват празнуването на чудото живот. В народните представи Антоновден, 17 януари, е ден на „лелята“ – страшната чума. На Лелинден всички майки приготвят питки с мед, за да предпазят децата си от лоши болести. Старите българи наричат Атанасовден, 18 януари, Среди зима. Според народното поверие Св.Атанас яхва бял кон и се провиква от Балкана: „Иди си, зимо, идвай, лято!“. На този ден се прави обредно посрещане на слънцето със запалени огньове и се изважда зазименото рало. Това символизира вярата в новото пробуждане на земята и бъдещото плодородие. На Петльовден пък, 20 януари, всички майки на момчета месят по 40 малки колачета и заедно с децата, ги занасят пред иконата на Св.Евтим. У дома, бабите заколват жертвен петел и намазват детските чела с кръвта му, за здраве.
Текст: Анелия Овнарска-Милушева